Още от малка проявявах невероятни таланти…

Така се изсирах в тоалетната чиния, че съседите винаги звъняха у нас и правеха скандали, задето текло по тапетите в кухнята. Какво да направя, като тоалетната ни е над кухнята им?! Мама винаги ме е поощрявала да бъда дама. Още докато бях на шест, ми купи сутиен. Децата ми се смееха викаха ми „кюфте“, „дебелана“ и „изрод“. Аз им пърдях и така им отмъщавах. Веднъж едно от децата припадна. Дойдоха от „Пирогов“, свестиха го и се оказа, че е астматик.

Когато влязох в пубертета ми избиха хиляди пришки. Четох някъде, че било акне. Мама ми каза, че така съм била по-красива. Татко ми казваше, че съм олигофренка и че не съм била негово дете. Аз обаче знам, че ме обича и си говори колкото да не заспи – мама така ми казва.

На тринайсет ми дойде мензиса. Имаше толкова кръв, колкото нямаше в „Смело сърце“ с Мел Гибсън. Татко почна да говори несвързано и помоли майка да му позволи да ме удари с брадвата само един път. Мама го удари с опакото на ръката и тате припадна. Мама ми каза, че припаднал от радост, затова че вече съм жена.

На шестнайсет кантара отмерваше 98 килограма живо тегло. Когато съобщих това, татко помоли майка отново да му даде развод. Майка пак го удари. Мама много държи на семейството. Затова не дава на татко да работи и да излиза навън. Казва, че добрите мъже се намират рядко. А за теглото ми, мама казва, че е нормално за дете на моята възраст.

Децата продължиха да ми се подиграват. Наричаха ме „Багера“. Когато чу това, татко се изхили истерично и припадна, понеже мама го центрира зад врата. Мама каза, че багерите са полезни. Аз и казах, че децата ме мразят, наричат ме ниско дебело гюлле. Тя ми каза, че когато стана на нейните години, ще порастна и ще мина метър и десет.

На осемнайсет почувствах тръпките на любовта. Споделих с майка. Татко каза, че ако не го пуснем ще се самоубие. Майка каза, че съм специална и трябва да споделя желанията с обекта. На другия ден директора пожела да се види с родителите ми. Татко изглеждаше обнадежден и през цялото време си мърмореше под нос как сме щели да видим, как щял да избяга и да се спаси, как отново щял да види слънцето от 72-ра насам.

На среща с директора отидохме само аз и майка. На татко изведнъж му стана лошо, затова не дойде на срещата – започвам да се притеснявам за него – припадъците му са обезпокояващи напоследък. На срещата директора, обезпокоен каза на майка ми, че съм му отправяла недвусмислени сексуални покани. Каза на мама да вземе съответните мерки. Директора припадна също като татко. Мама каза, че това било заради факта, че имала неудържим чар. Макар да не била толкова млада колкото преди, тя все още го имала…

Станах на 23. Бяха минали пет години откак татко се обеси. Мама каза, че това се дължало на факта, че началника му го понижил. Като се позамисля, татко никога не беше ходил на работа. Вече не ми е така мъчно, както преди.

Един ден аз и майка ми се разхождахме по улицата, когато ни нападнаха двама младежи: искаха да ни оберат. Ударих единия и му счупих врата. Другия припадна от страх. Мама беше много горда с мен. Каза, че е време да се задомя и да си намеря съпруг.

– Мамо, – попитах я един ден – татко беше ли щастлив с теб?
– О, да – казваше мама със замислено изражение…

Сега съм на 33. Мама почина от огнестрелна рана. Получи я когато пожела да се ожени за втори път. Новият и избранник се оказа луд психопат. Без всякаква причина изпразни цял пълнител в главата и. Сега съм сама. Бременна от четвъртия си съпруг. Всичките ми съпрузи са мъртви – двама се обесиха, един се отрови, а четвъртия се опита да ме убие. Аз го изпреварих.

Засега не мисля да си намирам друг мъж. Моля се да е момиче. Ще я кръстя на майка ми.