У-у, пуста криза и при нас удари-
ни авуар, ни семе за харчлък.
На трактурите пляснах катинари,
из двора ми ръждясват. Пу, язък!

Заклах си две сланинести прасета.
С джумерките да карам чак ду март.
Дано тугас да са убади кмета,
чи са утпушва „Фар“ или „Сапарт“.

То коту са утпуши, сми насреща.
Риализирами гу на утскок.
Работни сми и тъпи кату леща,
та планувия рейтинг ший висок.

Ши видите тугас кът са закича
и плясна у тигана…ъншуа.
/Ни знам како е туй, ма ми прилича
на кит пураснал ф селската река./

Кат сипя на кукошкити курави
мудифицирън генну кукуруз.
Те земат са разплуят кату крави,
яйца да снасят, ма със свински фкус.

Ши лъсним селкоопа, текейсето.
Прет кръчмата чакъл, то стига кал.
И фместу дренки стипкави ф дерето
засаждами нанас и пуртакал.

Накрая Веса ши измий такситу,
за да на завиде на ристуран.
/И бес туй ут години не е миту,
прашасял му е целия таван./

Са дръшти санким! Като на захлопа
ут фондовите купчина пари…
Ам стига напуследък ут Ивропа
ни иди саму грип да на морИ.

А-айде, де!

автор: Билкарката