В петък вечер си задавам фундаменталния въпрос – какво бих сготвил на гостите си, ако участвах в „Черешката на тортата“.
Понеже това е важна тема, след дълго мислене стигам до следното меню:

Салата – домати от Кауфланд за 2.40 килото – лъскав, твърд, груб зеленчук с консистенция на объл градински камък, гарнирани със сирене „Булка чеиз“ и обилно поръсени с олио от онова, дето рекламираше Веско мАринов…
Разядка – русенско варено с намачкан праз, поръсено с тънки струйки майонеза „Краси“ и намачкан чесън.
Основно – бахур соте, гарниран с качамак, чипс от препържени свински ушички и варени на пара крака от младо козле, поръсени с марината от горчица, уиски „Блек рам“, люти чушки и стрит на ситно аспирин „Байер“.
За десерт бих приготвил нещо ефирно – шоколадов мус с разтопен локум и в допълнение суфле с пълнеж от бонбонки „Карамел Му“, ром „Атлантик“ и хрупкава консистенция от стрити кори на вафли „Боровец“.
За изненада на гостите бих подготвил танц със саби, изпълнен от двама мои познати – Гошо Пастървата и Сандо Светкавицата – потомствени алкохолици от квартал „Гевгелийски“, а след това ще ги довърша с палавата игра – „Изпей песен на Роси Кирилова на фалцет в съпровод на ударно-пробивна бормашина Акита“.
Мисля, че това не е била последната вечеря на Титаник, но за гостите си не съм сигурен дали това не би било последната вечеря в живота им…

…а бе, май по – добре да не ходя в „Черешката“, как мислите…

автор: Венци Мицов (Хиподил)