15 юни
Първи работен ден. Ура. Ученето е минало. Ще нося полза на обществото. Казах го на новия шеф. Изгледа ме някак странно.

16 юни
Ориентирам се. Запознавам се с жаргона и основните ценности на колектива.

17 юни
Уча се да обслужвам оптика. По тънкослойния метод. Изключително икономична и многоцелева технология. Същност: 50-тина грама спирт на екс, без мезе. Енергично издишване върху почистваната повърхност, и обработка с мек парцал.

18 юни
Появи се още един новак. Чорлав, небръснат, в очите – жажда за дейност. Едно към едно аз.

19 юни
Минахме основната лекция по безопасност. Екскурзия по основните апаратури. Едната ни я поверяват. Мощни хидроприводи. Нагревателна камера. Можела да скъса релса.

23 юни
Наистина може. По-добре обаче затопля обяда, през инфрачервените излъчватели. Пилетата в собствен сос също стават екстра.

юли
При съседите има новак. Химик. Вчесан, обръснат, но по очите си личи – наш човек. Основните ценности ги възприема правилно и издръжливо. Измисли сушене на дрехите във вакуумната камера. Разкош!

август-септември
Задълженията са усвоени напълно. Работата се върши лесно и между другото. Животът става еднообразен. Скука.

5 септември
Открихме радиационно стимулиран начин за добив на спирт. Микровълново излъчване се фокусира върху заключения в шкафа съд. Парите ги улавя филтър, поставен във вентилацията. Събира към половин литър на нощ.

6 – 20 септември
Блаженстваме.

21 септември
Сбой. Съдът е преместен на перваза на прозореца. Пренасочваме излъчвателите. Чакаме.

22 септември
Сутринта
Каква е тая гадост? Кисела и смърди на текила.
Обяд
Изяснихме. Грешка от градус-два в ъгъла на прицелване. Във фокуса се оказал кактусът. Ферментирал. Изкипял. Експлодирал.

23 септември
Шефът ни притисна до стената. Буквално. С останките от кактуса. Дадохме му всичко. Оказа се, че конструкцията на антената и излъчвателя и съставът на абсорбента са нови и оригинални. Премия. Химикът вече работи с нас. Спирта обаче вече го държат в метален шкаф – спира микровълните…

24 септември
Пристигна някакъв старец. Бившият шеф. Проведе с нашия беседа (мислеше, че са насаме). „Чуйте ме, драги, в нашия случай химик, физик и математик на едно място – много идва. Тройка, седмица и асо в една ръка, и кент флош отгоре!“ Тук бастунът му многозначително посочи към оня фундамент отвън, дето му викат „сграда номер 1“, и не казват защо. Шефът е непреклонен. Не ни дава. Кълнем се да оправдаем доверието.

Пролетта
Изгониха ни на съботник. Провалиха ни експеримента. Ще си платят за това. Полянката пред сградата е прекопана. От тях. И засята. От нас. Чакаме.

Началото на май
Обзорните площадки на комините са най-посещаваното място наоколо. От 40 метра височина полянката отпред е завладяваща картина. С остро еротичен сюжет. Израсналата трева се люлее от вятъра, и обрисува еротична игра между две красавици. Чак зрителите се клатят. Много не успяват да слязат самостоятелно.

12 май
Началството разбра. Наказание. Прекопаваме поляната. С малки сапьорни лопатки.

20 май
Получихме лазер. И координатен станок за него. Картон, кожа и ламарина реже, та се къса. Стомана не лови.

25 май
Модифицирахме лазера. Променихме схемата на възбуждане на работното тяло. Приложихме капково-изпарителна система за охлаждане. Сряза плоча от танкова броня с едно минаване. Заедно със станока, който я държеше. Сега какво да го правим?

26 май
Изрязваме си титанови плочки за домино. Дишаме парите на системата за охлаждане. От време на време мислим.

27 май
Имаме решение! Ще участваме в програмата SETI. Ще предаваме сигнали в оптичния диапазон. По идея нощем сервомеханиката ще следи обекти с определена светимост за по 2 минути. И ще им предава с лазера послание.

28 май
Готово! Включваме!

29 май
Сутринта
В лабораторията, гледайки системата, ни чакаше генерал. Извънредно вежливо попита ние ли сме въпросните генетично и умствено непълноценни изобретатели. Изрази мнението, че физиономии като нашите могат да принадлежат единствено на такива. Признахме си. Попита колко е работило творението ни. Според самописците – 4 часа. Генералът избухна: „<цензурирано> 4 часа! На два спътника оптиката <цензурирано>! И тия тримата тук <цензурирано>, <цензурирано> и <цензурирано>! Ако тая <цензурирано> още веднъж я завъртят нагоре, всичко тук ще го <цензурирано> на <цензурирано>!“… Уплашихме се. Сто и четиридесет кила е, и са били някога мускули. Само да ни седне отгоре…
Обяд
Поим генерала. Омекна. Стана по-благ. Каза, че вероятният противник бил по-зле. Имал проблеми с оптиката на поне 5 спътника. Така че конфискува апаратурата, ако до довечера не започне война.
Вечерта
Чакаме войната. Обяснихме на генерала идеята. Разбра я. Попита за съдържанието на посланието. Дадохме му да го прочете. Смути се. Изчерви се чак до ушите. „О… о! Виждате ли, „зелени изродчета“ – кажи-речи, но <...> вече е малко отгоре. И по-нататък е още по-отгоре…“ Но вече ни гледа с уважение.

30 май
Шефът ни заведе при едно заградено място, 2 на 6 метра. Обясни ни, че той лично ще плати паметниците ни. Ако трябва бронзови, ако трябва позлатени. Само още веднъж някой да <цензурирано>!… Молихме се. Клехме се. Размина ни се.

юни
Работим честно

25 юни
Имаме си новак. Китаец. Усмихнат, старателен, прилежен. Приспособихме го за автоматичен потенциометър. Спазва температурата идеално. Не се отвлича за по цигара и приемане на храна.

юли
Обучаваме китаеца. Вече е активен. Пуши. Във всеки прибор вижда предмет с многоцелево предназначение. Не вярва в каноните и аксиомите. Вече е несресан и нескован от традиции и стереотипи. Като цяло, почти наш човек. Жалко, че скоро ще си ходи. Ще му е трудно сам.

30 юли
Появиха се новаци. Направо от ВУЗа. Глупави погледи, зяпнали усти. Нищо не знаят. И ние ли сме били такива? Сравнението ни подсказва – вече не сме деца.

източник: gatchev.info