Родна реч омайна, сладка, реч на баба, мама и на татка…
Долното текстче го изрових от некъде си. Само требва да отбележа, че тама (у резервато) верно така си прикаат по цел ден и си им не праи впечатление вообще. Леко съм го пипнал т’ва що ми не аресваше как звучи. Сега съм го напраил да е по-така по мраморенски (с.Мраморен, Врачанско, известно също и като Manchester City) да звучи. Айде, пущам ви да четете.

„Тия дни нешо сам скраклюзен, много сам орандзавел, пусто да опалее… Мотам се кут’ глуа кучка из зелен кукурузяк, на дзарана сам очеплезен и сън ма не фаща вечерно време, га жми градо и циганьете рупат джанки; абе боцуняк го раздавам. Та си викам тука малко а са пооратим, белким ми олекне, да опустее дано…
Оно ората са си казале, че живото е сурав и курав, ма кой да се сети по-преди. Сеги ми иде а фана наджака и а се насеча, ма за чиф уй? Кой кво ми а дал на мене, бе, кой кво? Как се вика – нема а стаам курбан за чужда съсипия.
Та, викам ви, некой ден ша се наточа, ша фана новата камизолка, къде леля ти Цура ми я зема миналата годин’ от битако, га оди у Софето да далавери лебениците по дваасе стинки – онаа, убавата камизолка, къде пише Ирон Майден на неа, че налундза ония панталонье къде чича ти Митре ги зема от Димитровградско – малко ми оранжавеат, нахомили са се едни такива, педерастеат, ма иначе дръжът жежко зимно време, ше се накокошиниме като дживгар га клюца барабинци на дирек, па ша си намериме некоа клесунгерица с въторе като на джанка афузалия, некоя конгерица, ша зареда некоя и друга цекленка от укьовата парцуца (па моа и чичовата, ма му не а силна пукницата, гола вода а, стаа само а си измиа очите сабалем), па че се мрътвосам и ша олаба жилата с таа филикощерица. Че вече ми е байгън, ич ви не лъжа.
Оно убаво тва за парцуцата, ма сеги откак се байгарясах с коремо, не моам ни а са натрепа ка си знам язе, да са намуъм с мръва демек, ни а се наметкам с рикиджос деа…оди сеа глътай уекарства, плъни на докторо джебо значи…на тоа умреляк, а му го напна на заден шморц, къде само чека а ми изтропат сандалете неко ден, па да ми земе нивицата горе до Палакарията, дет’ малко фасуль съм боцнал, за зимата за мезе…
Абе маани, яко фръгам сугреп, ама така си а…че се зашлекнах от яд, мани другото…за малко а ритнеме бърдучето, дебиш…а требе ич да не ми дреме на дедовеца, ма нема кък така а стане. Ма стиа съм ви приказвал, ае, язе ша отпарам, че оно си стана икиндия, а он кмето рече да са сбираме на Курти у кръчмето, да му пийнеме от прокишо. Да си останете сос здраве и ка са си казале ората: А наздраве! Триста крави, шестотин влъка, от мома – клъка, от жена – цица, от колело – спица. Три пъти на ден – по корем да са влачи, да са точи с две кьорави очи по трънаци, по сокаци и по женски тумбаци. Амин, дай боже два пъти, ако може!“