Връй, да идем…
14 май 2010
| На мерата покрай село чудо е станало. Аз ни знам, ма чух от Деля, сички са са сбрали. Посряд нощ отде са зели катун копанари. И разправя вашта Деля, (зер за ко й клюкарка) чи със тях дошла гледачка – сичко напознала… Кой е веч на умирачка, кой и дека шава… Пък на ваш Юрдан тилету дету са изчезна, казала му: У дирету Даньо да погледниш. Тамка ду салкъма, холан добитъка сай гътнал… Даню побелял кат болен, сурнал са изтръпнал… А чи пуста копанарка чак куршум му ляла, види са чи ший знахарка… (Господ да прощава) |
Герги наш, нали е даскал, таквиз не признава: „Проста си кай кату патка и са заблуждаваш! Тя науката е рекла…“ …и изпада в заплес. Дип на кой ли ши сай метнал такъв неподквасен. И не зимала по многу – кой каквот устави… Ей тъй за едната проба три яйца ш’ прежаля. СЕга кат сбера прането сам-там ша ошетам, ша забъркам на прасето и ш’ида да си гледам. Връй, ку искаш ти със мене, хем ши сми дружина. Скоро, ачи няма времи, дан земат да заминат. |
автор: Калина
Хубаво, лошо, много лошо
Google преводач
Цяла нош сънувъх пАсти
Македонски вицове 37
Коментаторски бисери