Често хората не знаят как да подходят към нещо толкова важно, каквото е интервюто за работа. Ето ви кратко справочно пособие:

Да: Кандидатът се явява навреме за интервюто.
Не: Кандидатът закъснява и почва гузно да се оправдава.
Съвсем не: Кандидатът идва на интервю с личното си „Порше“ и го паркира до „Голф“-а на интервюиращия.

Да: Кандидатът е облечен прилично.
Не: Облечен е предизвикателно или мърляво.
Съвсем не: Облечен е в тога и носи налъми. Тананика си: “Харе кришна, харе Рама…“

Да: Готов е да разкаже трудовата си биография честно, сбито и сам да акцентува на моментите, които биха били полезни за новия му работодател. Признава си поне една грешка.
Не: Почва да мънка и да увърта, да сипе ненужни подробности, опитва да обърне нещата на майтап.
Съвсем не: Всъщност няма трудова биография, понеже току-що е излежал десетгодишна присъда за кражби и побой. А и от наркотиците вече не помни добре.

Ако го попитат защо е напуснал предишната си работа:
Да: „Малко ми плащаха за това, което вършех, не виждах перспективи, опасявах се, че фирмата няма бъдеще, не исках цялата рода да ми бъде началник, липсваха ясно дефинирани отговорности“.
Не: “Беше тежко, не ме оцениха, те там са едни…“
Съвсем не: “Ако ме назначите, скоро сам ще разберете.“

Когато интервюиращият представя фирмата:
Да: Кандидатът слуша и евентуално задава въпроси, на които може да се отговори с две думи. Те обаче касаят историята и бъдещето на фирмата, а не конкретните условия.
Не: Прекъсва говорещия постоянно, прозява се, оглежда обзавеждането на офиса.
Съвсем не: Пита интервюиращия кой му е правил дограмата в офиса.

По време на цялото интервю:
Да: Интересува се от условия на работа, задължения и отговорности, връзки по вертикал и хоризонтал.
Не: Непрекъснато повтаря колко е добър в професията си, убеждава интервюиращия, че с него „няма да има проблеми“.
Съвсем не: Пита защо са необходими всички тези глупости.

Когато се договаря заплатата:
Да: Посочва базова сума, от която да започне разговора. Или изтъква, че иска да получава толкова, колкото колегите му с подобни умения и отговорности.
Не: Изтъква, че фирмата може да си позволи по–големи заплати /дори и преди да е чул оферта/. Пита ще му дават ли кисело мляко и ще му плащат ли билета за градския транспорт. Ако предложената заплата надхвърли очакваното, възкликва: „Малей… “
Съвсем не: Дава пример с президента, който само се шматка насам-натам и получава „….“, а той, който ще трябва и да работи…

На тръгване:
Да: Пожелава успех на фирмата, дори и да не бъде избран.
Не: Подмята:“Абе аз знам, че пак някой връзкар ще вземете, ама рекох да дойда все пак“.
Съвсем не: Заявява:“Абе от такава голяма фирма баш тебе ли пратиха да ме интервюираш?“

Когато му се обадят, че е одобрен:
Да: Благодари и пита кога да си подаде молбата за постъпване.
Не: Казва: “Абе кои бяхте вие там… а, аз вчера почнах на друго място.“
Съвсем не:Заявява: “Бе вий луди ли сте да ви работя за толкоз пари… смешници!“