История с утворен финал
22 декември 2009
| Ут града ли са думъкна ич ни гу разбрах. Оня ден таман са мръкна и захлопа у нас. Викам начи, бря, какО ший тъй посред нущя, ма изскокнах боса, рошава, кък ши изтърва. – Кой пу тая късна доба сети са сига, да ма кара тъй пу роба вънка да въря? – Аз съм, вика, идзвинети, дету ва смутих, ногу мола, разбирети… Тъй де…, УТТУРИ! Съм художник, са думъкнах тука ут града, дукат та намера мръкна. Утваряй, ма, жина! Ха сига, де! Бил художник… Ма какО ут тува? Що баш мене ся тривожи, да ни моа да спа!? – Ш’та рисувам, ма, Калино, толкус красута… Да та тура на картина наш къф мий мерак! Еей таквис учи ублещих! Ем ма дустраша, ама пък кату муй спешну… пуснах гу, ахА. Пък и той идин красавец, що да става зян, пък и с… четка кат бурави… Въх, забраих срам. |
– Момко, викам, чакай малку, вратник да запра, щот ша бъди ногу жалку, ку да на смутат. – Чи таман тъй, мър, Калино, щот кат та пудпра… тъй де, тука за картин’та и… утиди тя. – А, ши иди! Давай сЕга, чи стана среднош… Ама ти какот ма гледаш ма прубожда нош, ми истръпва и снагата, ма напъпля плам… Да ти упустей боята, я, ила насам! Първен ти ши ма рисуваш, после можи аз.. Кату болес шта върлувам щот ма блъсва страс. – Въх, Калино, цвете росну, с тос… статив гулям наш ко убуу шта скупосам, имам щот талант. Чи извади четки, сестро, мОливи, бои… Гледах, мислих, чи му реках: – Я, ги прибири! |
…………………………
(туй утворения финал ногу удобна рабута, ха, да ва вида сига ) 
автор: Калина
Вместу саму да са смейш
ей тъй утстрани.
Да та видим ко умейш –
нещу тука напиши!