гнЯвну
14 декември 2010
автор: Винета
Вържи ма за синжира на кузата, закот ни шА си дода, тя пуне пузнава пътя, въх гурката, ку нещу ни я изиде. Нидей ма чака, утсига да знаш, ши ида някъде да са затъкна, закот ми писна, усамнайсти мъш, и ощ ни мога гнЯзду да си стъкна. Съм бИла истървана, ей ма нА, кату салза напреде щи застана, ни мош ма фана, дръш кузъта ся, дан бъди и бис нея да устаниш. |
Пуглей ма малку, ачи ши въря, ши са затиря у царевичака, бустана дан забрайш да прикупаш, утивам, чи дубичиту ма чака. Пусни ма де, ни можиш ма запрЯ, биля и на главъта ти сса кАча, ма знаш, чи съм пруклета кът куза, нидей ма кара насред двора ся да грача. Сса върна, да, кат мини прулетта, ш`прицапам ем и боса приз риката, нидей ма гледа с зяпната уста, ти казах, чи ши ми идеш краката. |
Надписи в маршрутки
Нов апартамент
Палиндроми