Вероятно на всеки от вас се е случвало да се среща по един или друг повод с дизайнер. Все пак времената са модерни и дори чичо Пенчо (продавачът на кварталната сергия за картофи) разполага с „концептуална” визитка, на която гордо пише „дистрибутор на кореноплодни”.
Нека за секунда предположим, че в проблясък на разум сте осъзнали, че не е много редно комшийчето да ви направи визитна картичка на Paintbrush и затова сте решили да се обърнете към професионалист. Само че дизайнерите са дразнещо племе – не стига, че ви искат пари за това нещо, дето е с размер девет на пет сантиметра, ами си позволяват и да мислят, че знаят повече от вас! От вас, представяте ли си?! Да не говорим за това какъв ужас настава, ако, не дай си Боже, решите да поискате табела или меню…
Ето затова решихме да ви предоставим кратък самоучител по вбесяване на дизайнери. Изпитан е от времето (над пет години полеви тестове) и гарантира сигурни резултати.

1. „Това не може ли да стане по-розово?”
Репликата е добра за разгрявка. Ще пожъне невероятен успех, ако въпросното „това” всъщност е зелено.
Резултат: ускоряване пулса на дизайнера с около 50%, наченки на учестено дишане.

2. „Защо на визитката не изпишем първите десет страници от автобиографията ми?”
Плодотворно поле за вашите импровизации. Смело искайте на 45-те квадратни сантиметра дизайнерът да впише абсолютно всичко, за което се сетите: името на домашния ви гущер, обиколката на ханша на жена ви, регистрационните номера на джипа на баба ви, изобщо дерзайте. Върши работа и при правене на рекламни карета за вестник.
Резултат: нервно потропване с крак под бюрото, звук от скърцане на зъби.

3. „Как??? Реклама с по-малко от 80 снимки???”
Непременно носете със себе си 0,6-мегапикселния си апарат и изискайте от дизайнера да включи абсолютно всички размазани снимки, които му пратите. Не се поддавайте на плахи опити от рода на „Ама те са по 5К всяка…” или „Ма де ще турнем текста тогава…”. Дизайнерът затова е дизайнер – за да знае как точно да вмести всичко, така че да не остане и милиметър неоползотворен!
Резултат: кръвясали очи, нервни тикове на лявата ръка

4. „Чудесно! Точно така си го представях… само че малко по-различно”
Брилянтна реплика. Дава глътка надежда на дизайнера и точно когато му се струва, че десетчасовата одисея с вас е на път да приключи, вие изневиделица забивате ножа в гърба му! Ако човекът пред компютъра ви изглежда здрав физически, смело поискайте преправяне на рекламата/визитката/карето из основи – с други размери, друг текст, други снимки… изобщо всичко отначало. Всъщност, можете да подходите по този начин дори и при болнави на вид дизайнери. Сърдечните удари се лекуват в наши дни.
Резултат: видимо окапване на косата по тила, кървави белези от нокти по дланта.

5. „Бах маа и грозотия! Кока-кола кви реклами правят, пък ти…”
Смело тъпчете самочувствието на дизайнера! Какво от това, че Кока-кола дават 876 пъти по-голяма сума от вас за реклама? Той ли е човекът, който трябва да ви го натяква!? Накарайте го да се почувства като косъмче върху срамните части на потно негърче от памуковите плантации, пък току-виж нервите му не издържали и ви направил намаление…
Резултат: гризане на ноктите по ръцете, две-три изпочупени от удари клавиатури

6. „Виж ся баджанака/жената/тъста ква идея има…”
Точно така – трябва да сте безмилостен! Покажете му кой командва парада! Че иначе току-виж започнал да си мисли, че годините, прекарани през компютъра в обслужване на такива като вас, му дават някакво си преимущество… Ха! Доубийте го с идеите на роднините, пък да видим как ще се прави на разбирач тогава!
Резултат: очите започват да извършват некоординирани едно с друго движения

7. „Не може ли това да е с по-раздвижен шрифт?”
Предупреждение: тук може да срещнете елементи на съпротива. Пресечете ги без скрупули, колкото и дизайнерът да ви обяснява, че повече от един шрифт на визитка и два на реклама са недопустими, че любимите ви Vivaldi и Monotype Corsiva са нечетивни като тоалетна хартия втора употреба, а сансериф и сериф не са имена на гастарбайтери на гробището в Хрищени.
Резултат: почервеняло лице, първи признаци на инсулт, изтрити до корени кътници

8. „Направи го креативно/гламурно/ексклузивно”
Колкото повече купешки думички използвате, толкова по-небрано става лозето, в което се намира дизайнерът. Когато ви попита какво, по дяволите, означава това, което казахте, се усмихнете загадъчно и сменете темата. Шизофренията му е в кърпа вързана.
Резултат: заставане пред компютъра в ембрионална поза и смукане на палец

9. „Виждаш ли тоз лански вестник? Искам същото каре, ма не точно…”
Последните изследвания на Сова-5 недвусмислено показват, че едва 3% от дизайнерите, чули това изречение, изпадат в маниакално-суицидна депресия, така че се отървете от угризенията (в случай, че такива изобщо се появят).
Резултат: емоционално прегръщане на монитор и избухване в плач

10. „Ся не разбираш ли, че кат си плащам, ше прайш тва, което искам!”
Предупреждение: прибягвайте до тази реплика само в краен случай, тъй като тя предизвиква необратими увреждания в мозъка на дизайнера. Изправени пред дилемата дали да ви пратят на кратка екскурзия със сексуален привкус (тоест, на майната си) или да се опитат да прегризат гърлото ви като в последната книга на Стивън Кинг, повечето не издържат и блокират. Останалото е дело на психиатрите.
Резултат: бели престилки и стени с тапицерия до края на мизерния дизайнерски живот.

Приложение-послепис: За да не се сърдят колегите-дизайнери, ето и единственият начин да вбесите клиента: Накарайте го да си плати.
А после само стойте и гледайте сеир.