Дай една цигара
12 юни 2010
автор: Калина
| Хванах я във изневяра! Туй то, друго няма. Дай сега една цигара, неговата мама. Снощи, снощи я заварих с онзи гад съседа – нея малко поударих, той са разтрепера… Че са вдигна гюрултия, чак до небесата. ОстанАхме без чинии, ма спасихме брака. Тя реве, аз псувам мъжки както си е редно. С позатегнати задръжки не било модерно. Аз съм бил виновен щото не съм я разбирал. Чувствала са тъй самотна, не съм са прибирал… Поотраснали децата, работа все няма… Питаш ли я как горката е надвила срама. |
Той комшията неволно един път посегнал. После – често и доволно както ми изглежда. Отвъртях и два шамара пак профилактично… Със рога да ма докара мойта най-обична! Твойта де я? Ти внимавай, мож’ да е заразно… НомерА ко ти предава, ко та гледа мазно, ако видиш, че въздиша, докато простира, или стихове пропише, как ни я разбираш… Пък тогаз, ела ми, друже, аз ш’ти дам цигара. Пази Боже да тий нужна, за след изневяра. |
Нашти мунахини
О, Лидъл!
Писмо до Ригина, Калина и други улюбени
Захласнату