Уткъкту ми са мярна
и ма фтреси!
Едвам са дрЪшам на крака
и на упашката ут пуетеси
ут неска мисла да виса.
Да моех да та стигна нависокуту,
ехеееееее, ама ни моя, нА.
Яз тъна тука, у длибокуту
у прустутия селска. Въх, увца!
Ма кък ду тебе да застана,
то тутакси шса заслепа,
ачи таквози Слънци нийде няма –
не стига денем грейш, ми и нущя…
Ку моех слънчуглед да стана
и сЕ пудире ти да са върта…
Ма не… Биля сълза ни ми устана,
(оф, чакай си убърша и нуса)
На рев ма блъска, на трагизъм,
тук-там припадам у екстаз,
ма ногу мий кирлива ризата,
затуй ни бяф ти цъфвала у вас.
Минавам инак…
Малку тъй култура,
пуезия утгоре си да възкача,
закот нали ма видиш – сто кусура
и за капак ни моа да мълча.
Навирам са на коня у краката
и да ма сриташ няа да мий сифте.
Ми стига тъз награда: Таа пък патка!
Ей ся ут МЕН ши гу утнисе.
Ма ко да прая, то е сЕ ут глупус
и ни пураснах, дип чи удъртях,
ма ти ндей ся ногу да са цупиш,
закоту аз ни съм кат Тях.
Унез, бе, дету тъй та ръкчат
и праят та на диф пител.
Пуети някви… Де са тъпчат!?
Видяли гаргити идин урел…
Те лоши, бе! Къде са тикаш,
пуетин пръф си види са, личи.
Чи напраИ са малку на мутика,
зако такъф са пениш!? Ми мълчи.
Ут завис е, ъхЪ, ут злоба,
и дъъъра-дъъъра, бла-бла-бла…
Те сичкити са гола вода!
Пък ти ни си! Улекна ли ти ся?
Ни мой дан ти улекна,
виш ма саму,
то цяла ‘злъчвам глупус и либофт,
ила да поривеш на мойту раму,
аз тръпна и въздАшам.
Въх, дано…