Кът апнах тая заран от баклата,
съ мернах ф угледалуту, съ дзверя,
ма цапна ина умнуст фъф главата,
гуляма, няма с кво да я примеря.
Акъл, акъл! Ма ногу ми утива!
Телесин цвят- ми оди на фустаня.
Нагиздих съ,/бис туй съм си кръсива/,
и оп, шса истипосам на мигданя.
Прасетата квичат зад мени гладни.
Пс-сът, стига, де- и ас не съм ли ора?
Кун ми избяга умнустта ду пладни,
шсъ върна и ши примета убора.
Мър мале, де са пустити кукошки?
Наоколу гий пръснал пак питела.
Тъй мъ напъва да им искам прошка,
чи прости ги наричъх… и ут селу.
Ся кът съм умна, друг света е начи!
Душатъ ми на изгреф са обърна.
Риве ми съ дутам, чи ми са плачи…
Личи си утдалечи кът мъ зърнат..
Ф учите ми свитлее, трипитлика
на умнуту запалинуто слънци.
Ей тос акъл, къде гу сбирам, викам,
кът мозъка си знам – тонинку,… зрънци.
Да спирам, чи дипресийта ма стяга,
пириодичну шма вличе пу двора.
Туку сърцету ми, амен прибяга-
ма фърли на кумшията ф убора.
И не за другу- стрижа му уфцата,
дан мислити:“Тя таа кви ги върши?“
Сакън, ни думайти, чи съм устата!
И ку въ почна, скоро няа свърша!
Кът чуят чак иргенти ф оримака,
напрау глътката ши им приседни.
След мен ши хукнат се, да ма причакат
и стол шми носат дан риша да седна.
Мой Колю, той гуркия, завалийта,
ши скокни, шсъ затири ут кръчмата-
вмисту цвитя, замаян ут ракийта,
ми връчи мълкум четри пет думата.
Си знам ас, тряба ум да си настържа!
Ф ина тава. Да пазя за ризерва.
Штот нъл съ гледам- дългу не задържам,
кът имам, гу прудупчвам кът кунсерва.

Ут днес заделям, тъй ши съм и утри,
чи то изсипа са на пуразия.
Акъл пере и ф малкото ми кутри,
не чи съ фаля, де. Ни съм ут тия.

Идна ниделя веке ям марули.
От тяф са поумнявалу, разбрах.
Кумшийкити пу радиото чули,
та и на меня оня ден казАха.

Ифект убачи няма толкус времи,
а то в баклата криел са чалъма.
Кък мой да съм такъв гулям сирсемин!
В главъта ш са изпраскам със налъма!

Баклата саму май ши е причина.
За утри имам лучина яхния.
Ку земи умнустта да мъ пудмини.
Бакла да ям вес ден ши съ навия..

Марулити ли? Те са другу нешту.
/кът земи та припира на стумаха./
Ма искаш ли акъл- бакла гурешта,
тъй цял казан, ку можеш да омахаш.

Ифект да знаиш! Джаска тъ ф главата
тъ пълни цяла, чак пу теп наваля.
Трипериш, си забравяш училата
и плешиш умну ошти ут сабалян…

Кък да съ чувствам? Другу си я умну.
Галошти само малку мъ убиват.
Ку искаш тъй парченци шти утскубна,
да видиш кой – с акъл, па и красива.

Ша го умахам кат идното нищу!
В туй няма срамну, нито нящу лошо.
Ма първом ша рика на моя Гришу
да купи номер по-гулям галоши.

Добре ми каза. Че от тъз марула
не знаех веки дека да са дена.
От газуви кат вол съм са надула,
а ум не иди вечи седем деня.

От твойта кръсута ми откъсни парченце,
пък за акъла нося си идно шишенце!

То има бе! Чак у фстрани надвисва.
Тъкава кръсота мъ е наклала.
Ф мурету кът риша да я накисвам,
изплисквам гу кът бомба уцеляла.

И пулувинта да ти дам назаим,
пак ши устани да са забилежа.
Пък за баклата,- саму двети знаим.
Ила фъф къшти- шти напълня мрежата…

Ша дода с мрежа да ми сипиш,
пък яз ша задила за семи.
Със красута ша на засипиш!
Кат са научат подир мени
унези ми ти селски булки,
ша доди сяка да си земи.
Ша насадим с бакла Кратунци,
ша шашним селскити иргени
куга от всяка са прувисни
унази красута излишна!
Направу можи да им писни
от тъзи гледка толкус пищна!

Ма кат филизите на лози
ръзтегнати ши хубавеим.
Дан сни таквос, ма…грацки рози,
ний кату грозд ши съ налеим.
Ма тъс бакла. Какво е чуду.
Кък ни сми знаели по-рано.
На, тънали сми фъф заблуда-
марули тъпкай кът съдрана.

Како с’са запудпичквал, бе Нуниме?
То да си прост пу селски е придимству.
Със правупис ли мислиш кОпам дини?
Или въртя с книжовнуст думакинству?

Я, да си траиш! Ши ма скубиш, начи?
Дън ти пуказвам правата лупата.
Аман, ду гуша ут пудигравачи.
Сал да ми падниш, швидиш как щъ мятам…