Ут пукница ши съ затъкна веки 3 недели,
то бе месища, чи ракия, вину, зели.
Тъй ни успях дъ стигна и ду плодовети,
ама завършвам пък се с баница с късмети.
От оримака да съ върна веки нямъм сили,
кът съ наемими дъ пийм с унес катили.
За малку седнафми /уж/ миналтЪ гудина,
ма, на затрупа- и кът нямами пъртина!?
Ут лани, кату й завалялу, зафучалу,
преспи колкут мен на пътя е навялу.
Нивъзможну ний у къщи да съ върним,
жини, дица на прага да пригърним.
Дали съй сетил някуй, чи мъ няма
или си викът „съй напил и спи у дама“.
Тъй ми съ случва, честичку утсъствам,
затуй ни съ углеждат дъл присъствам.
Убаву й у оримака лакти кът путпрем,
путпирами, ма умаляха пустити съфсем.
Съ пуисправями слит някуе наздрави,
дъ видим дъл партина някуй прави.
Щот зеха ни привършват май дървата,
привършва винуту, ракията ф избата.
Писмо за помущ набързичку стъкмифми,
и на ина мисирка на вратъ гу укачифми.
Там писафми: „Ку някуй си гу пручите ,
да си чите, ма пратеника ни да не яде.
Ракия, вину там какоту мой да дунисе,
луканчица, туршия, чушки- абе за мезе!
Енергичну ви съ молим, разберете!
Ку не другу, ракия барем донесете!“
Амин!

автор: dqdo_pop