От всички шофьори на света най-добър е българският шофьор.
За него няма тайни в управлението на автомобила. Той е царят на пътя и всички трябва да се съобразяват с това.

Българският шофьор кара 15-20 годишен автомобил, който по думите му е “пушка”. Тия новите коли не му ги хвали. Тая неговата сега тамън се е “разработила” и е направо “резачка”. 130 коня, батенце, направо хвърчи!

За да демонстрира превъзходството си пред всички останали жалки шофьорчета, българският шофьор тунингова колата си. Слага й отзад внушителен спойлер като от Формула 1. Двоен ауспух, лети джанти, ксенонови фарове. Над задната броня залепя надпис “Господ ми е навигатор”.
Специално внимание се отделя и на вътрешния интериор. Дръжката на скоростния лост е с вградено зарче, радиото свети във всички цветове на дъгата като сръбска лавка, а под огледалото виси плюшено кученце.

Когато се качи в автомобила си, българският шофьор се чувства окрилен. В службата го мачкат, жена му постоянно му дудне, политиците го крадат, но тук – зад волана – той е господарят. Ей сега ще видят те кой е истинският транспортер.
Българският шофьор задължително потегля с рев на двигателя и свирене на гуми. За да се нахъса още повече, надува радиото до дупка.

Когато види пешеходна пътека, българският шофьор натиска газта и преминава през нея с максимална скорост. Ше им спира той, как па не! Да си купят коли бе, кво са тръгнали тука да ми пресичат, дееба и пешеходците, дееба…
Ако случайно някой глупак тръгне наистина да пресича, българският шофьор му тегли мощна псувня и му показва среден пръст. Тоя път му се е разминало, но следващия път ще го сгази и окото му няма да мигне.

На нерегулирани кръстовища българският шофьор винаги минава пръв. Той знае, че предимството не е за тия отдясно. Правилото е, че пръв преминава най-добрият шофьор.
На светофар българският шофьор минава или на жълто, или на червено, но никога на зелено. Зеленото е за страхливците.

Най-голяма радост българският шофьор изпитва, когато завали дъжд. Безценно е да преминеш с пълна газ през локвата до тротоара и да окъпеш в лепкава кал тия нещастници, пешеходците.

Друг радостен момент за българския шофьор е да кара след някоя линейка. Отбива леко вдясно, за да й даде път, след което мощно надува след нея. Ми и той бърза, кво.
Когато излезе извън града, българският шофьор се превръща в сърцат състезател. Айде да ги видим сега тия лекенца със скъпите коли, казва си той и настъпва газта до ламарината. Кой е тоя Шумахер бе, алооу? Искам да го видим как ше мине през Петрохан. На магистралата българският шофьор изпреварва отляво и отдясно, често кара и в аварийната лента. При изпреварване никога не дава мигач, щото пести крушките.

Ако случайно му чукнат колата, българският шофьор изпада в тежка депресия. От стрес спира да се храни, крещи на жената, бие децата. Звъни на всичките си приятели, за да им сподели мъката си. След дълги терзания закарва колата на майстор и му виси на главата по време на целия ремонт. Дава му акъл, щото все пак никой не познава толкова добре тая кола, колкото самият той.

През зимата българският шофьор кара с летни гуми. Едно, че е по-евтино, и второ – зимните гуми са за некадърниците. Ако си наистина добър шофьор, изобщо не ти трябват такива глезотии.

По отношение на алкохола българският шофьор е широкоскроен. От опит знае, че до три ракии изобщо не му пречат. Даже става по-уверен зад волана.

Любимото място за паркиране на българския шофьор е върху тротоара. Тия тъпаци от общината сега са сложили колчета, но той е изкъртил две колчета и пак си паркира там. Не се е родил още тоя, който ще му каже на него къде да паркира.

Когато го спрат катаджии, българският шофьор се държи нагло и арогантно. Как така ше го спират баш него!
Макар много добре да знае, че е нарушил правилата, българският шофьор е готов да отрича до последна капка кръв. След дълги разправии, дава 20 лева на катаджията “да се почерпи”. След което си тръгва със самочувствието на победител. Отново е прецакал системата.
Доказал е за пореден път, че правилата са за глупаците.

автор: Иво Сиромахов