В сряда гледах контролите на националните отбори по футбол. Нашите паднаха, а англичаните, които ще ни бъдат съперници в евроквалификациите – биха.
Но няма място за излишен песимизъм!
Между нашите и английските футболисти забелязах много разлики и почти никакви прилики. Това е добре, защото e знак, че дори в епохата на глобализма сме съхранили националната си идентичност. Кои са основните разлики между българския и английския футболист?
1. Английският футболист тренира усилено всеки ден, за да се готви за следващия мач. През това време българският футболист си прави татуировки, мотае се в някой мол, пазарува си нови дрешки, за да блесне в чалгаклуба. По този начин той разширява кръгозора си, ежедневието му е разнообразно, лишено от скука и рутина.
2. Английският футболист не пие, не пуши и спазва специален хранителен режим, за да е във форма.
Българският футболист е широко скроен – той смята, че животът е създаден за веселба и не бива да се ограничаваме в нищо. Режимът е за бездарниците. Найш колко уиски е изпил Джордж Бест и колко кока е изшмъркал Марадона, а? Ае наздраве!
3. Английският футболист има неприятни спомени от Световното в ЮАР. Загубите на националния тим го подтискат.
Българският футболист обаче няма нито една загуба на Световното в ЮАР. Даже има няколко печалби от „Еврофутбол”, щото ги разбира нещата. Само му дай висок коефициент и го гледай какво прави!
4. Английският футболист след слаб мач не казва „такъв е футболът, като не вкараш – ти вкарват”, „играхме добре, но просто нямахме шанс”, „не можахме да ги излъжеме”, „животът продължава” и „играем мач за мач, гледаме напред”.
Българският футболист обаче е сърцат оратор. Той охотно се възползва от предоставената му медийна трибуна, за да сподели с публиката последните си прозрения за същината и диалектиката на тая велика игра – футбола.
5. Английският футболист пее националния си химн с пълен глас и с ръка на сърцето си.
Българският едва-едва си отваря устата, или изобщо не я отваря, защото не е сигурен в текста и мелодията. Това да не ти е „Тупалката” на Илиян!
6. Когато му свирят фаул, английският футболист проявява примиренчество и безхарактерност. Той поглежда съдията и кротко вдига рамене.
За разлика от англичанина българският футболист е бунтар по природа и има силно развито чувство за справедливост. Когато му свирят фаул, той незабавно и категорично декларира сексуални намерения към роднините на съдията, а понякога и го бие. Към потърпевшия играч веднага се присъединяват и съотборниците му, защото ние българите сме задружен народ. Особено в псувните и побоищата.
7. Английският футболист мечтае да се срещне с кралицата и да бъде удостоен с рицарско звание като сър Стенли Матюс и сър Боби Чарлтън.
Мечтите на българския футболист са далеч по-възвишени, защото не са свързани със звания и ордени, а с изкуството. Той мечтае да се запознае с Андреа и след това да се похвали на всички медии, а тя постоянно да повтаря, че не е спала с него.
8. Английският футболист играе по три пъти седмично – за първенството, за всичките им там купи и евентуално за Шампионската лига или за Лига Европа. На някои играчи им се събират по 80-90 мача на сезон.
Българският футболист играе веднъж седмично с двумесечно прекъсване през зимата. Освен това през повечето време или е контузен или не е в добра форма, затова изиграва средно 15-20 мача на сезон. Така му остава много повече време за размисъл и духовно самоусъвършенстване.
Както виждате, всички разлики са в наша полза. Българските футболисти са много по-качествени във всяко отношение от английските. Единственият проблем е, че английското първенство е силно, а българското – слабо. Затова нашите не могат да разгърнат своя потенциал и да покажат всичко, на което са способни.

И все пак като физически качества, техника, интелект и състезателен дух българските футболисти са с класи над английските си колеги. Ето защо на 3-и септември ще предизвикаме сензация на „Уембли” – или ще ги скъсаме от бой, или така яко ще паднем, че ще ни помнят цял живот!

автор: Иво Сиромахов