Вличе ма стихуплетствуту!
Ши си призная!
Твори ми са, напрау ни са издържа!
Пък и утдавна знам, чи язе шса упрая
три стихусбирки барем га пудвържа.

Ей ся да седна начи и ши ги натракам.
Калъпа й у мазету, пазя гу ут лани.
На цялата рода подир кат пратя пу селата
ни знам за мене книжка дъл ш` устани.

Кат са изпъча разгеле тугаз кат пуитеса,
чи кат зафана буйни рими да закъдра…
Пък хá да кажи някуй, чи ни ма аресва,
напрау навън с хастара шгу убърна!

Мчи тъй ми! Áртъки сига – клишета,
чи рими, ритъм… Тряба гюрултия!
Кат са искажа за звиздити и нибету,
за чуфствата, куиту ма убливат…

Сакън! Да ни забрая същу за душата.
Крилата, въх! Там тряба да натърта.
И… коту доди там – главата ли, краката…
Сé нещу ши намера да нафъргам.

Туй точки, запитайки, правуписи,
чи пълни членуви… съм язе над нещата.
Вупще и ич биля ни са замислям –
са изплющявам одма връз листята.

Ши пробвам ся! Шт, тиху, ндейти диша,
си зимам въздух, мóлива пудфащам…
Алоу! Фнимавай сички тука коту пиша,
критицити глави дан ми пуклащат.

Пудпира ма утвътри тъй душата,
закот нибету е нацвъкану ф звизди,
и толкуз пуетичну ма сърбят крилата…
При тос сърбеж… то кък ли са мълчи!?

Хъм, дутук дубре, дан кажа гениалну,
ама ни писаф пък за Либуфта ич нищу.
Спукооойнуу, викам, йощи ней фаталну,
щот топлата вуда веднага ши измисля.

Зако ни додиш, оо, Либоф умайна,
ни стъпяш ич край татюута вратня!
Я, глей, каква Луна сияйна
угряла й курника, марулен`та леха…

Брях!
То тука бая матриял ши са намери
поредица „Събрани умнутии” шса издават…
Ш-ш, я, там критикът фляву дан са звери,
щот язе нямам, ма и той ли няма срама?!

Сига ши ва уставя ф размисъл и потрес,
щот рабута ма чака – ситна плетка…
Нá, пладня мина, а пък язе дрема ощи!
Куга ши ги насмагам тез куплети!?