Како й туй чуду? Дъл вуйна настана?
У селу ни са вижда мъш и за илач…
Винета, яз и йощ дис’тина пу мигдана
са мотами накипрени напред-назад.
И викам:
– Моми, то са е видялу,
чи неска няма гачи да въртим хуро,
ами да видим ф хоримага ко е устаналу
и тъй пу женски да натъртим пу ино.
Ма не, чи ногу-ногу инак убеждавах,
са сгувурчиви мойти друшки кату мен.
Шги питам ей сига дали ма уважават!;)
И са засилихми към хоримага тъй амен…
Улазям начи тъйцък и како да гледам!
То вътре няма де да истървеш игла.
Събрани мъжувити ду пуследнуту гуведу –
пифтунят мъшката и мезят, нидей си игра.
Ду тука никва изнинада. Е нурмалну.
Убаче тиливизур кат видях и са фтрищих.
Дъл зяпат убаф сериал нугустрадален…!?
Ку й някуй ноф и… Въъъх, ни мойм са уреди!
Разтиках мъжувити, са изпъчих най-утпреде,
закот да разбера виднага къф тос сериал
и:
– Бегай, ма Калино! Теб ли ш’ гледам!?
– Шшт, тиху, викам, бря, како си са прузял!
Ма “пуздрави” зад зъби жентълменски кавалера
и яз са връцнах пак напред дан уттърва…
То мач! Гулям’та раб’та! И кот са дзверат,
ши кайш, чи й барем “Дързус – прустута”…
Чи тъй де, санким… Са събрахми жинурята,
таквис ини кахърни, трезвени, вупще…
Кат за свитовну шми пифтунат ф хоримака!
Муми кат слънци! Кък дан заривеш!?

автор: Калина