Преди 50 години, когато по селата още нямало телевизори, хората сами прогнозирали времето по някои природни показатели. В едно село имало две съседки, едната от които винаги улучвала слънчево време, подходящо за простиране на пране, а другата – никога. Един ден втората попитала първата:
– Комшийке ма, кай ми кък усяташ га времето жъ й убаво, га жъ й лошо, щот яс ич не мога?!
Първата отговорила:
– Ми млогу лесну гу усятам – га са събудим заранта, надзъртам у гащето на мъжа ми да вида нъкъдя му гледа иструментът: ако й наляву, времето жъ й мъгляву, пък ако й надясну, времето жъ й ясну!
– Ууух, мъри, чи то било млогу лесну, пък яс да не знам. Ама я ми кай кво прайш га иструментът му й напреж?
– Ааа, ако му й напреж, ич няма да пиреш, ами жъ са е.еш!

––
Млад моряк, след няколкомесечено плаване загорял за секс и попитал боцмана:
– Боцмане, може ли да помогнеш с нещо?
– Мога! Срещу 200 долара готвачът-китаец е на разположение.
– Ама как?! Цели 200 долара и то за китаец?!
– Ами, виж момче. 100 долара са за капитана, защото хич не ги обича тия работи; 50 долара са за мен, защото и аз хич не ги обичам тия работи; и по 25 долара давам на двама здравеняци да държат китаеца, защото и той хич не ги обича тия работи!

––
Полицай спира кола за проверка. Аптечка, триъгълник, пожарогасител, документи – всичко е наред. Разбрал полицаят, че от този няма да изкопчи нищо по стандартната процедура и му рекъл:
– Имаш ли касетофон в колата?
– Имам.
– Доко Доко имаш ли?
– Имам.
– Пускай!
Пуснал човекът музиката – полицаят захванал здрав кючек и му вика:
– Не ме гледай, ами лепи една банкнота на челото!