Коги умре Майкъл Джексън, новинъта бръже се разпространила. Влаза един пич у едно кръчме у Враца и още от входа позинал:
– Абе знаете ли кой умре?
Всички казале:
– Не!?
– Е па умре Майкъл Джексън!
Тогива от маса в дъното, видимо разтревожен, станал Киро Облака и с треперещ глас промълвил:
– А Миле Китич добре ли е?!

––
Двама роми си говорят:
– А ти, е*ал ли си медицинска сестра?
– Е, баш медицинска не…

––
Зад всеки прецакан компютър, стои по един човек, който обяснява как нищо не е пипал по него…

––
Много се разочаровах, когато научих, че стъклените врати на мола се отварят не от силата на мисълта ми, а автоматично.

––
Мъж влиза в спален вагон и пита кондукторката:
– Извинете, не можах да си купя билет. Ето ви 20 кинта. Може ли да направите някакво изключение и да ме настаните някъде?
Кондукторката помислила малко и казала:
– Ами добре. Ще ви настаня в едно купе, където има една жена, ама обещайте че ще се държите прилично.
– Обещавам. Няма проблем. Аз съм самата невинност.
След един час жената от купето изкочила навън обляна в сълзи.
– Какво става – разтревожена попитала кондукторката?
– Как какво?! Какъв е този идиот дето го настанихте в моето купе? Когато дойде и започна да се налива с ракия, нищо не казах. Когато започна да ми се натиска, пак нищо не казах. Когато започна да се съблича, пак нищо не казах. Но когато ми взе очилата, сложи си ги на оная работа и каза: „Жоре, глей к’ъв крокодил требе да чукаме”, тогава не издържах…