Тамън да слагам вечи мъгданоза
в яхнията ми – телишку със зели
и гледъм Колю с ина чирвена роза,
на портъта, без дума да убели.

Трезвин ви казвам, къту тиминушка.
Приглъща сухо, тупа алаброса.
Напрау да пуискаш да гу схрускаш,
или с дилафа земиш гу халосаш.

Ас пирманентну ф негу съ кукора,
устаих да загаря мъгданоза.
Бая зор брах, дукът гу вкарам ф двора,
ино мучени беши – стих и прозъ.

Чак кът му тикнах чаша и салата,
на третъта ракия съ прубуди,
измънка, чи ми искал туй…ръката…
Бе викам “ Кольо, кой туй, дан сни луди?

Како мъ искаш избирдян, на части,
и сякаш за курбан ши ма пудбираш?
То дан ти кажа начик ино „здрасти“,
фсе мъ идосваш и мъ диприсираш.

Ши грабна набрашняната тучилка,
тъ пуразтрия къкту си на стола.
Ас слатка съм кът шукулада „Милка“,
ма нмъ изнервай, ногу ти се мола!

Мисли, ръкатъ неска ку ти давам,
то утри на бустана с ко шкупая?
Си знаиш, чи със нея сал – ни става.
Ма цяла ку ма искаш – штъ изтрая!“

И тъй де, кът му влезнах ино фрунталну,
и кът са търкулИхми у синото,
оказа са, чи с Колю уфицалну
ши затъчеми наедно платноту…

Шсъ женим де. Ей туй е нувината!
А пък яхнийта зъгоря, ни стана.
На пърлино вмириса махалата.
Пък, ништу ся – на сватба ши въ кана!

автор: Билкарката