Ухилен, катаджията козирува бодро:
– Добър ден, сержант Петров, моля слезте от колата и отворете портфейла за проверка…
– Ъ?
Катаджията, очевидно във весело настроение, се разсмя:
– Ама съм и аз – все изпреварвам събитията… Багажника отворете…
– Но аз нямам никакво нарушение…
– Така ли? Тръгвай тогава…
– Наистина ли?
Катаджията пак се разсмя:
– Не, естествено! От шега не разбираш ли? Я да видя… А, пасажерът не е с колана?
Шофьорът се огледа. Есен, празен път, ята птици се носят високо, високо – няма кой да ги спре за проверка.
– Ама в колата няма пасажер…
– Как ще има? Паднал е – нали не е привързан с колана… Кой знае къде се е разбил… Я, но ти си май пиян?
– Не съм пил…
– Тест за алкохол… Дъхни в юмрука ми!
– Моля?
– Виж какво, глоба за употребен алкохол е 50 лева, за неподчинение на контролен орган – 200…
Шофьорът с все сила дъхна към протегнатия юмрук.
– М, да… Пиян си!
– Как така? – шашна се той – Как така?
– Че кой трезвен човек ще диша в юмрука за проба?…
Тишина. И катаджията каза:
– Хайде да ти дам една двайсетачка, ти да ме пуснеш и да свършваме…
– Моля?
– Уф, увлякох се! Пак избързвам… Че и твоите реплики взех да казвам…
– Ъъъъъ… Таковата… Да ти дам една двадесетачка и да ме пуснеш…
– Неееее…
– Петдесет…
– Нееее…
– Ама колко да…
– Бе я виж как си приказваме и се забавляваме… Аз парите за днес изкарах, ама ми е едно скуууучно… Давай нататък…

автор: genek