Пучти Пипеляшка, ама пу селски
6 август 2010
автор: Билкарката
| Оф, мале, нервата ми са убажда, край дясното ухо направо свири. И как не, като кравата ши ражда, а моят са насвяткал с десет бири. Фърча ся като съшта Пипиляшка- ту ф къщата, ту вънка, ту ф убора. Да му сан види семката айляшка, за пиениту няма хич умора. Ма то така е. Взе, чи ма утбрули навремиту- либоф ма цапардоса. Га принца мина. Носиши цървули, пък аз ни рачих ич да ги понОся. Да бях ги пробвала пуне- зарана, /дукат питите ми не са подути./ Ма викам:“Кък ши одя пу мегдана с таквис ми чуздистранни атрибути?“ Пропуснах да ма джасни Ринисанса, чак из двурците да ма увъртули. Ма й принца нисък, кръгъл- Санчу Панса, пък аз- мума кат купчина мамули. |
Ам гиздава, широка два аршина, с една ръка пувдигам си увена. Маносан принц, разтекан кату диня как няма точно аз да ти го фзема. /То хубу, чи и Дянкоф ни съм зела- шми пиши заработка петстин лева. И… пицата му малка, недибела, щях са стипцосам ептин кату дева./ Утръсках бържи сички кандидати. Сал Колю- уш учити ми да радва. Зако, ма питай! Сяка нош са клати ут кръчмата насвиркан кату брадва. Ни случих, ей! Пител ни са убажда. Кукошкити ф дипрес- ниуплодени…. Утивам ся, чи кравата ши ражда. Видялай бик- за разлика ут мени… |
Изключителни снимки
Прасчо
Красавицата и звяра
На кривия чубанин вЪлната му пречи