Наткинту кращене
2 септември 2010
автор: Винета
/демек на Копиету/ Оня ден кръстИхми Натка дан сиди такава, ут куга са мота ф селу, а па ими няма. Попа личну я причИсти, нафура и дади, амен жезъл да цилуни, ама са угади. И я срещнахми сас кърпа и сас нова фуста, чи да оди жива здрава, страс дан я напуска. Туй кръщЕне ней кат други, там край извур беши, той Прокопи бя пу плуфки, чи на Натка речи: – Ади сабличи са булка, ф извура далдисвай, ас ши дода пудир малку, вър са сапунисвай. Бря, чи кату фърли дреи, чи кат са испъна, струна съща, тъй ви думам, Попа чак са сгъна. |
Ни съй надал, чи такава убус шму са блъсни, са въртя и са пусука, глътна сички песни. И кат зяпна сас устата, и на суу гълта, бряя, запали му брадъта, самудива пуста. Ачи флязуха у извур, бързу я прикръсти, мъмра там ина мулитва, гачи тъй прис пръсти. Чи пубърза да излиза, ф черква д`са прибира, щоту Натка тъй гуреща, чак вудъ завира. Уттугис ни са пуказва кращене да вожда, ма клисаря си усети, негу се прувожда. |
Семейство IT специалисти
Защо дебелеем?
Калина и Винета – Първоаприлска щръклица