Най обичам някой да ми обяснява колко лесно се отслабвало лятото. Имам разни превзети приятелки – една през друга се тръшкат, че лятото не можели да ядат. Горещо било, не ти било до ядене – на кого въобще му се ядяло в тая жега?? (АЙДЕ ПОЗНАЙТЕ ОТ ТРИ ПЪТИ).

Едната сутрин пиела смути от целина – много, така, хубаво я разхлаждало, а и озарявало околочния контур (тъй като не знам дали имам околоочен контур, камо ли озарен, не мога да споря с нея и си мълча като пън).

Другата пък на обед пийвала по един таратор, НО САМО В ЧАША – в никакъв случай в купичка, камо ли пък в тенекиена паничка. Това с чашите е от тези, новите моди – като чехлите с пухчета и белите летни ботуши. С нетърпение чакам момента, в който тараторът ще се пие от колби – ще седя, ще гледам всички, които се наливат с таратор от епруветка, и околоочният ми контур ще се озарява от само себе си.

А вечерята? Имало вечеря, разбира се, как да нямало – всичките ми приятелки вечер хапват един домат с МАЛКО сирене. Ключовата дума е „хапват“ – в смисъл, че отхапват четвърт домат, дъвчат седемнайсет минути, изплюват семките, за да не им натоварят стомасите, бучват 7 грама сирене и казват „ОХ, НАДУХ СЕ, ПРОСТО ТАЗИ ВЕЧЕР ВЕЧЕ ПРЕКАЛИХ, ТО БИВА, БИВА ЛАКОМИЯ….“, и започват да лочат вино.

И ей така, неусетно, моите приятелки отслабват заради жегите.

Което е много интересно, защото на мен жегите пък ми действат точно обратното – все така искам да изям всичко, което видя, без значение дали кодът за времето е оранжев или жълт. Аз просто съм от тези хора, които ядат без значение какви са метеорологичните условия, нивото на река Дунав и международното положение. Ето, сега новината, че Ким Чен Ун иска да хвърля балистични ракети по Съединените северноамерикански щати така ме разстрои, че от вълнение си натъпках в устата осем палачинки. Последната малко трудно, наистина, но я изядох.

За да се спра с тази вакханалия, престанах да пазарувам от кварталния супермаркет и минах на онлайн пазаруване – прочетох, че това помагало за отслабването, защото не ходиш между храните и не ги заливаш в лакомите си лиги. Друго било да си купиш 1 килограм броколи и пет пилешки флейки онлайн и да чакаш да ти ги донесат вкъщи (по мое мнение може и да не чакаш да ти ги донесат – те са толкова безвкусни, че е все едно дали ще ги ядеш или няма да ги ядеш). Нямало спонтанно купуване на кутии със сладолед, пухкав хляб, който да си тъпчеш в устата още в магазина, и пет-шест шоколада – така, за всеки случай!

И така, започнах да си пазарувам онлайн с надеждата рязко да свия потреблението на въглехидрати и да се съсредоточа върху магданоза и горчицата. И какво? Ще ви кажа какво – пълен провал! Отварям сайта. И какво, смятате, е първото, което ме блъска в озарения ми околоочен контур? ПРОМОЦИЯ НА СЛАДОЛЕДИ! ХИЛЯДИ! Колко авангардно – да рекламират сладолед през лятото! Шоколадов. Сметанов. В чашка, във фунийка. НА КЛЕЧКА.

Опитах с техника на самоубеждаване. Представи си, че това е селъри, бе, жена. Представи ли си го? (Не, естествено, я вие си представете, че сладоледът е СЕЛЪРИ). Добре, представи си, че е ГРАХ. ГРАХ ВЪВ ФУНИЙКА – кой, за Бога, би си поръчал грах на клечка или във фунийка??
……
Три добавени кутии сладолед в количка. Продължавам нататък, правейки се, че не виждам изписаното на екрана. БИРА. Боже, тези продължават с оригиналността си! СТУДЕНА БИРА през август – кой би предположил?? Вземи тия шест радлера. Ми толкова хубаво е нарисуван този лимон, как да не ги купиш?

Отнякъде зазвучава радио „Гузна съвест“. Специален поздрав за нашата почти глуха слушателка, поръчала си осем кутии сладолед и шест каси бира. Как смятате да отслабнете така, госпожо? Знаете ли, че приятелките ви ХАПВАТ домат? Сменям станцията, както и категорията в онлайн магазина.

Добре. ДОБРЕ. Ще взема нещо здравословно. Кашкавал. Става ли? Пише „голяма пита, насипен“. Вие това как го разбирате? Аз го разбирам, че е така… да има! Че това е един голям и насипен вкусен кашкавал, който върви чудесно с радлера. ЩЕ ВЗЕМА ДВА КИЛОГРАМА. Моцарела! Къде без моцарела?? Ще вземе дойде скъп гост и аз какво? Насипен кашкавал и кутии със сладолед. Много по-изискано ще е да отворя небрежно хладилника и да кажа:
„Мога да ти предложа само малко моцарела… аз нещо в тия жеги не мога да ям“.
Подай моцарелата там!

Диня и пъпеш. Те са си класика – студена диня в лятна нощ. Почти като произведение на Шекспир, но с по-малко тръшкане и трагедии. Просто бодеш, ядеш, бодеш, ядеш и не мислиш там за разни невротични Жулиети, Каполети, балкони и прочие средновековни глупости.

Та така тече моето лятно отслабване. Вече не ходя до магазина, за да не се изкушавам и да трупам в количката като невидяла. Не. Вече просто си седя на дивана и си се изкушавам тайно и скрито от всички. Скролвам, поръчвам, скролвам, поръчвам – тук хлебче от лимец (нали било идеално за отслабване??), там бутилка бяло вино за разкош. Синьо сирене и пълнозърнести бисквити (много хубаво вървят заедно – сирене, бисквити, сирене, бисквити и… накрая само трохи останали).

И за да не си кажете сега, че само за ядене мисля – ето, обмислям и чаршафи да си купя. Това хубаво тяло не заслужава ли да спи в хубави чаршафи? И как, мислите, се поддържа? Само с любов, почивка и хубав сън (в лятна нощ, за да продължим по шекспировски). Ето така се поддържа хубаво тяло.

А отслабването…. майната му на отслабването! Един път се живее.