автор: Винета

Ний у селу гат са либим,
виками му другу,
щот мурал дан са сасипи,
щоту става чуду,
и кугат хурмон на тресни,
одим да пиреми,
там на извура ф гюрлюка,
кат са сабиреми,
чи кат распънЕми черги,
чи кат са удупим,
то ино пране настава,
ем, ши са пучупим.
Ми пирем, ни си играйми,
долу из върбити,
и пудире кулинети,
сичкити прутрити.
Ама одими упрани,
ем чи и дуволни,
гат за извура прудумаш,
хукват – здрави, болни.