автор: Калина

Назад Калино, нидей пристъпя,
чи фустата ми с галош застъпа,
дан са търкулна пу тез баири,
чи в цялу селу сми за сиири.

Ама Винето, пусти ти фусти!
Де ми ги мяташ тука ф краката.
Чакай та фана, чи ку та пусна
кат са стувариш ши сцепиш зимята.

Аслъ с тоз дирник, ку са изтърса
ут смяф сълзити ни мош убърса.
Ши са разклати тугиз зимята,
чи дърта мечка биля са мята.

Държа та, мари, нъл сми си дружки,
у нашту селу първи сми китки –
росни таквиз ини тиминужки,
чуду са случва дету изникним.

Мари, Калино, квиту сми двети,
дан на миришиш – утровну цвети,
ниту насреща дан ни застаниш,
уста гуляма мож да прифаниш.

Мари, Винето, ко та наскача,
гаче ли нещу акъл та блъска.
Ут толкус времи къкту са влачим,
койту на мярни – почва са кръсти.

Нидей Калино, кат са сбиреми,
пишкири мръсни дан упиреми.
Ида със менци вуда да наливам,
ачи подире срама да умивам.

Ко са чалдиса, зер ни на знаят,
язе ши зема да са прувикна,
белким тугива да на изтраят:
Яз и Винета ф акъл сми плитки!

Ши на изгонат ут пусту селу,
биля туй чуду куга е виделу,
къде сса деним таквис устати,
в душъ длибоки, ма баш чепати.

Пак ши са върним кат на изгонат
подир три деня, чуду гуляму.
Ко да са прайми ногу на скромни,
гачи ни зяпами ич на мигдана.

Назад, Калино, нидей ма ръчка,
чи сса издъним кат пу пуръчка,
дан на натират сал пу килоти,
чи кумшулука ши са кикоти.

Мари Винето, ндей ма завръща,
ку ще пу килоти да на изсулат,
тука ни стана кат фтора къща.
Млъкни, мари, зако прурукуваш!

То ний кат седним, ни мош на дигни,
щот у снагити биля сми финни,
ку`н ма путпираш ей тъй у двора,
да знаш биля утиди стубора.

Викам Винето да са пудфаним,
чи кату ръгним пак приз прусоту
целия град на селу ши стани
и ши подрипва с нас на хуроту.