Гладни години. Няма хляб. Ровя из в-к „Позвънете“. Обяви. „Кастинг за млади жребци. Добро заплащане. Еротичен филм за чужбина. Тел…“
Обадих се с идеята, че щом искат коне, трябва да им трябват и ездачи, а аз преди да се науча да доя магарицата на село, съм я яздил и веднъж кон съм яздил. Ама за малко. Нарекоха ме шегаджия, но ме поканиха за кастинга. Коне не видях. А и не разбирам как може да се пъхне кон в този апартамент. Оставих си BMX-а в коридора.
– Одобрен си за филма. Утре снимаме. 300 лв на ден. Здрав ли си?
– Хремав съм, щото тоз грип….
– Ок, ставаш. До утре..
Малий, толкоз пари!? Голям кеф.

На следващия ден ходих на баня и се курдисах първи. Иде режисьорът.
– Ясно ти е, че ще снимаме порно?
– Но?
– Какво „но“?
– Не, нали вие казахте „Ясно ти е, че ще снимаме пор, но…?“ и аз чакам за „но“. А защо писахте коне, а сега пор?
– Моля? Ще снимаме ПОРНО..
– Но?
– Ще снимаме порнографски филм!
– „пор, но графски филм“?! Графски щото сме царско време? – недоумявам аз пропит от девствената ми същност.

Тук той ме заряза, грабнаха ме едни със слушалки в ушите, дадоха ме на едни дето ми пудриха всичко, съблякоха ме и бам …пъхнаха ме в една стая с голи жени и мъже, които правеха какво ли не. Абе срам, не срам – ще ви кажа. Секс!
Омърлуших се. Кървави пари са тези 300 лв на ден. Нямаше как. Казаха ми – влизаш и почваш да я ближеш онази там долу?
Фон. Музика на Мънго Джери „Ин дъ самъртайм“ Сещате ли се? Чип чи чип , а….
Отивам аз, тя се разкрачва. Навеждам се аз. Camera! Action!
– Ъ…може ли само да…?
CUT! – крещи режисьора – Какво има бе?!
– Ами тя мирише на пишано долу – вдигам раменца, а останалите се споглеждат и се ухилват.
– А на какво да мирише бе, чобан? На чубрица ли? Айдееее…

Camera! Action!
Навеждам се аз и …ближа. А носа ми тече. Едни зелени сополи текат от мен и се сливат с нейните течности. Не мога да дишам. От опитите ми да дишам се образуваха балони в сополите ми. Закашлях се. Повдигна ми се.
– CUT! – крещи режисьора – какво стана пак?!?!
– Косъм – и изпружих врат, след като се бях затичал към него да погледне в гърлото ми.
– Какъв косъм бе? Откъде се извъди ти бе? От Марс ли?
– От Трошево съм. Да не познавате някой там?
– Връщай се и повече без изцепки!!!

Camera! Action!!!!!!!!!
Нещо хич не ми хареса отношението. Тези хора не са хубави. Ближа аз, а си мисля за мои неща. Въй?! Колелото?!
– Ъъъ..може ли пак? – вдигнах ръка като за изпит аз
– CUT! CUT! Какво пак бе, говедо?
– Може ли да отида до коридора за да си заключа BMX-a, че да не ми изчезне. Имам си и катинар.
– КОЕ ДА ЗАКЛЮЧИШ?!
– ВМХ-а, колелото, като от филма…
– И сега ли се сети? Какво прави досега? Защо не го заключи? Какво прави?
– Ми…близах…
– Преди това бе, чвор?! Бягай и се връщай!!!!!

Отидох в коридора, после в тоалетната, вдигнах капака, пъхнах си главата, пуснах капака и ..изревах с всичка сила. Не обичам да ме наричат „дърво“. Върнах се.
И пак…
Camera! Action!
Сега мен ще ме ближат. Легнах аз по гръб и …
– Кхххниии… – изгърчотих се при първия допир още.

CUT!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!!
– Кажи бе, делиорманецо – режисьора пак ме обижда и доби цвят на козе виме след двудневно нонстоп доене – какво пак? Косъм? Мирише? Колелото? Забравил си да си платиш тока?
– Много ме е гъдел…а и тя ми пипа дупето…ама вътре…с пръст

След увещания, кандърми и обещания от моя страна продължихме. За да не ме е гъдел, тя си завря пръста в дупето ми. Заболя ме и очите ми почти сълзяха. Камерата не ме снимаше в лицето. Тези 300 лв ще ми излязат през….дупето.
И воистина возкресе. Онази си дръпна рязко пръста и аз ….се нааках.
То после не беше CUT!!!, не беше чудо…Караха ми се, търсеха хавлии, бърсаха някакви плаки, проветряваха, а беше зима….

Изгониха ме. От 300 лв. ми отписаха хавлии, пропиляна лента, декори… Останаха ми 0.80 лв…
Качих се на ВМХ-а и газ към нас. Със стотинките си купих две рогчета. Разкошни соленки. Най-хубавото нещо в този ден за мен. Затова пиша и в клуб „Любов“ – за любовта ми към рогчетата. Обичам рогчета!