Следя със загриженост развитието на съвременното порнокино и виждам, че жанрът е обхванат от тежка криза.
Сценаристите са напълно безпомощни да раждат нови идеи и затова сюжетите на порнофилмите тъпчат на място. Всъщност по-правилно е да се каже, че тъпчат на три места, но и това не е достатъчно, за да задържи вниманието на все по-претенциозните зрители.

От една страна тази тенденция е тревожна. От друга страна обаче, аз виждам пазарна ниша, в която ние, българите, можем успешно да се наместим.
Защо крием от света свежите си идеи в областта на секса? Те могат да бъдат много по-конкурентни от киселото ни мляко! Можем да направим страхотен пробив в задъхващото се от липса на идеи порнокино.
За да дам тласък на този нов патриотичен бизнес, предлагам на вниманието на водещите порнопродуценти три сценария, които ще разчупят закостенелите представи за еротика.

“Балканска тресканица”
фолклорна порнодрама с етнически послания

Младият овчар Донко е влюбен в туркинята Айсехел. Но двамата все не могат да се срещнат, защото докато тя ниже тютюн, той търчи по баирите подир овцете. Филмът започва с природна картина. Камерата прeлита над Родопите – спуска се по заснежените скали на Перелик и Мургавец, потапя се в сините очи на Смолянските езера и се спира под вековен орех, където Донко безутешно чука тънкорунната овчица Руфинка и си представя тучните цици на Айсехел. Овчицата Руфинка блее тъжно, зад кадър звучи “Заблеяло ми агънце”.
Но не само Донко мисли за Айсехел. И тя мисли за него. Камерата ни прехвърля в двора на туркинята, където тя, легнала под тютюневите низи с първокачествена “Джебел-басма”, яростно мастурбира с мисъл за овчаря.
Камерата отново се издига над меките хълмове на Родопите и се втурва към страховитите зъбери на Пирина. Там, в механата “Трите чепа” умислен седи войводата Трайче Пеневски и дави мъката си в руйно вино. Под масата е клекнала кръчмарката и му прави хайдушка свирка. Погледът на Трайче се спира върху огъня в камината и в пламъците той сякаш вижда голото тяло на любимата си Сара. В мига на оргазма Трайче строшава чашата си в главата на кръчмарката и се провиква: “Ех, кръчмарице, пуста да останеш! Пусти да останат и тия душмани, дето отмъкнаха мойта Сара да я прават бела робиня у Косово!”
Сюжетната кулминация на филма е на Роженския събор.
Пищят каба гайди, вие се тежко хоро, а Чичолина пее “Рипни калинке”.
Овчарят Донко също е участник в програмата. Наметнат с ямурлук от етнографския музей, той се е възправил на сцената сред десетина овце от стиропор, стиска гегата си и стои в горда неподвижност, изобразявайки славните традиции на българското животновъдство.
Тук е и Айсехел – на стотина метра от сцената тя пече кебапчета и с насълзени от пушека очи гледа към Донко.
Тук е и Трайче, който е отговорник по пиротехниката – той обикаля празнуващите и ги весели, като пуца във въздуха с халосни патрони и псува на майка.
Тук е и Сара. Тя е излъгала Трайче, че са я отвлекли за бяла робиня. Истината е, че се е омъжила за импотентен белгиец, който я е уредил на работа в международна фондация за опазване на фолклорното наследство.
В разгара на празника завалява пороен дъжд. Сара помолва Донко да я загърне с ямурлука си и го отвежда в близката пещера. Там, под смълчаните сталактити, тя го пита дали може да му пипне гегата. Не тази, другата… Измъчена от импотентността на съпруга си, еврейката се нахвърля отчаяно върху овчаря и с диви викове се нанизва върху фолклорното му наследство, известно по нашите краища като “дедовия”…
… Но дъждът отвежда в пещерата и друга двойка. Бурята е отнесла скаричката на Айсехел и тя ридае под дъжда, когато се появява нейният спасител – Трайче. “Нема да се косиш, моме!”, окуражава я той, “Яз ке ти платам кебапчетата, само ела сос мене у темната дупка!” И в мрака на същата пещера, на няколко метра от преплетените тела на овчаря и фолклористката, Трайче раздира шалварите на туркинята.
На сутринта слънчев лъч огрява двете двойки и те откриват страшната истина. “Саро!”, изревава Трайче, “глава ке ти резнем, паряснице! Немой да се ебеш сос чобани!”
Сара се разревава. Айсехел вижда Донко и също се разревава. Трайче вади пищова, решен да избие всички. Но в този миг Донко проговаря с благ глас:
“Братко! Не ни ли стигат толкоз векове на омраза и кръвопролития! Стига сме се делили! Българи, турци, евреи, македонци… нима слънцето не свети еднакво за всички ни? Нима не ядем един и същ хляб?”
“И нима не ядем един и същ кур?”, намесва се Сара и кротко прикляка в краката на Трайче, за да му докаже тезата си.
Пистолетът пада на земята. Четиримата се отдават на необуздан групов етносекс. Звучи родопска ръченица, примесена с македонски отпеви, еврейски хорали и турски кючеци.

“Властелинът на бръснатите”
фентъзи

Действието се развива в Омагьосаната гора. Владетел на тази гора е Змея Злоклец, привърженик на тоталната епилация. Всеки ден таласъмите от безмилостната гвардия на Злоклец открадват от близките села по някоя девойка и я закарват в зловещите му покои в пещерата Пичкиндол.
Там слугите на Змея потапят злочестата девойка в казан с вряща коламаска, за да я епилират изцяло, а след това Злоклец я обезчестява и я пуска в гората, където тя от немай-къде се превръща в самодива.
Селяните, живеещи край Омагьосаната гора, тръпнат от ужас. Но един ден в душата им изгрява надежда. В едно от селата се е появил безстрашен герой, страховитият полов титан Марко Куровити, който се заканва да оправи Злоклец. За да спечели авторитет пред съселяните си Марко публично изнасилва майка си. “Тоя си е ебал мамата!”, казват си селяните със страхопочитание и му гласуват доверие да ги освободи от страшното иго на Змея.
Марко Куровити събира вярна дружина – трима братя, пристрастени към секса с една златна ябълка, и две джуджета с изявени гей-наклонности. Към дружината се присъединява и чуждестранен контингент – дебилният алкохолик Иванушка Глупака, който за кило водка е готов да се бие срещу всякакви врагове.
И тъй – седмината начело с Марко Куровити вече са в гората и попадат на поляната на самодивите. Там те виждат как чисто голи плешиви жени пеят мръсни лесбийски песни. Сред самодивите Марко Куровити съзира сестра си. Марко се разплаква, но тази гледка ще го мотивира да бъде още по-безпощаден в отмъщението си.
Изтощени от дългия път, седмината пристигат пред пещерата Пичкиндол и пускат вътре Иванушка Глупака на разузнаване. Минава час, минават два – отвътре не се чува нищо. След три часа от пещерата еква страховита пиянска песен. Юнаците нахлуват вътре и заварват Иванушка и Злоклец прегърнати, пияни като кирки. Това е добре дошло за Марковата дружина, защото след погълнатата водка Змеят няма сили да се съпротивлява.
Пръв го изнасилва Марко Куровити. Злоклец реве от болка и бълва огън през ноздрите си, а Иванушка го гали по главата с думите “Пийни още една водка, да те отпусне!”
След Марко е редът на тримата братя, които след като изчукват Змея, започват да му се присмиват и да му викат “Тройчо”.
Последни са джуджетата. Когато Змеят вижда, че го изнасилват гномове, сърцето му се пръсва от обида.

“Госпожа Карагьозова и поручикът”
сапунена опера

Действието се развива в 30-те години на ХХ век. Главна героиня е госпожа Цура Карагьозова – разведена дама от хайлайфа, дарила с незабравими оргазми министрите от всички кабинети на Георги Кьосеиванов и почти целия тогавашен генералитет.
В началото на филма госпожа Карагьозова е любовница на стария генерал Кирил Деликрушев и му прави минет в кабинета му във военното министерство.
Пред кабинета на пост стои адютантът на генерала – поручик Стойневски – млад напет левент, тайно влюбен в Карагьозова. Стойневски чува монархофашистките стонове на генерала и се изкушава да надникне през ключалката. Гледката го възбужда и той си удря една простодушна армейска чикия.
На излизане от кабинета госпожа Карагьозова тайно подава на поручика розова бележчица. В нея пише:
“Млади жребецо! Видяхъ сластния ти погледъ. Ако искашъ да пиешъ от страстта ми, ела утре у дома! Ще те чакамъ… Твоя тръпнеща мадамъ Цура…”
На следващия ден поручикът посещава Цура. Той й споделя, че е девствен и тя е първата жена, която е обикнал. В знак на благодарност госпожа Карагьозова решава да му покаже всички тайни в секса. От щастие и стрес Стойневски започва да заеква.
Страстните следобеди на двамата стават традиция. Един ден Цура казва на поручика, че е бременна. “Ще се оженишъ ли за менъ?”, пита го тя.
Стойневски е на седмото небе и в пристъп на еуфория започва да съска като пепелянка, внезапно поразена от синдрома на Алцхаймер. След около десетминутно съскане той най-после успява да попита: “С-с-с-с-сериозно ли говоришъ?”
Решението за сватбата е взето, но как да кажат на генерала? Деликрушев е отмъстителен тип и без да му мигне окото би пратил адютанта си на военен съд…
След кратка душевна борба поручикът решава да избере любовта пред кариерата.
“Напущамъ армията и се женя за тебъ” патетично казва Стойневски и за тази му реплика госпожа Карагьозова го дарява с най-виртуозния минет на 30-те години.
Но докато му духа, Цура забелязва подозрително петно под лявата подмишница на поручика. Тя си слага очилата (късогледство, придобито при един по-бурен секс с покойния Стамболийски) и с ужас вижда, че това е татуировка, изобразяваща прободено от стрела сърце, а под него малък надпис “Гица forever, 1931”
“Коя е Гица?”, с леден глас пита Карагьозова. Поручик Стойневски си признава, че през 1931 година, когато полкът му е бил дислоциран край Горна Джумая, войниците били пуснати в градска отпуска, напили се в някакъв бардак и той нищо не помнел, но на сутринта се събудил с тази татуировка.
Карагьозова е съсипана. Всичко е било лъжа! Тя не му е първата! Безплодни са опитите на поручика да й обясни, че това е било само пиянска забежка и той дори не помни коя е въпросната Гица…
На тръгване госпожа Карагьозова дава на Стойневски две писма – синьо и розово и му поръчва да предаде розовото писмо на генерал Деликрушев, а синьото да отвори на следващия ден.
Поручикът е човек на дълга. Той веднага хуква към министерството и предава розовото писмо на генерала. Деликрушев отваря писмото и пребледнява. Вътре пише:
“Кирчо, адютанта ти ма оноди. Твоя Цура”
Стойневски е пребит от генерала и вкаран в ареста. Целият в кръв, той едва дочаква изгрева, за да отвори синьото писмо. А в него думите са още по-жестоки:
“Господинъ поручико! Напразни бяха интригите ти да ма ибеш с лъжа. Азъ не съмъ ти някоя фльорца като Гица от Горна Джумая, а истинска дама, но ти явно не схващашъ разликата. Все пакъ ти беше чаровенъ, пък и хубаво ма иба, затуй ти прощавамъ… Но и азъ та излъгахъ. Туй дете в утробата ми не е от тебъ. То е от сестра ми Минка. Не знамъ дали знайш, че тя е травеститъ…”
Прочел тези страшни редове, поручикът полудява и разбива главата си в бетонната стена на карцера.
Кръвта му се стича по стената и кой знае защо рисува по нея прекрасното тяло на госпожа Карагьозова…

автор: Иво Сиромахов