Един от най-ожесточените конфликти в нашето общество е конфликтът между столичани и провинциалисти. Той е напълно безсмислен, защото в България столицата и провинцията са едно и също. Но битката между тях е титанична. Веднага щом дойде да живее “на Софията” провинциалистът придобива огромно самочувствие и започва да гледа високомерно на всички “селски простотии”, с които е израснал.

Кои са най-характерните белези на истинския софиянец?

Истинският софиянец живее в панелен блок в краен квартал. Пред вратата на апартамента му задължително има подпетени стари обувки, с които ходи “на магазина” или да изхвърля боклука. Жилището му е уютно – върху дивана в хола е метната оранжева булана, която хем пази мебелите от изтъркване, хем през зимата държи топло. Дистанционното за телевизора стои в найлоново пликче, за да не се цапа. Балконите са остъклени с певеце-дограма, щото по принцип балконът е безсмислено нещо. Пък така като го остъклиш, си става като допълнителен килер, в който можеш да си държиш разни неща.

Всяка сутрин истинският софиянец слиза до мазето, за да претака киселото зеле, от което целият вход мирише на лайна. Ма кво като мирише? Важното е, че на Коледа ще яде извънземни зелеви сарми.
Веднъж месечно истинският софиянец отива при родителите си на село и напълва догоре багажника с буркани. То и на Софията продават лютеница и кисели краставички, ма да не е луд да харчи пари за такива работи. А и домашното си е домашно, не може да се сравнява с тия купешки боклуци.

Истинският софиянец мрази съседите си от блока и не ги поздравява. Карат го да плаща по 2 лева на месец за асансьор, моля ти се. А той живее само на третия етаж. Според истинския софиянец тия от горните етажи трябва да плащат цялата сметка, щото се возят много повече, нали.
И сега искали да събират пари за ремонт на покрива, щото на тия от десетия етаж им течало. Ми да си го оправят, като им тече. Що па той трябва да им плаща. На него нищо не му тече.
От всичките си съседи истинският софиянец харесва само Петрова от шестия етаж с големите меки цици. Все се надява, че някой ден, когато жена му я няма, Петрова ще дойде по анцуг и чехли, да му иска чаша олио, и той ще я покани да пият по едно кафе, и …. ох, майкоооу. Ма не идва, мръсницата.

Всяка вечер истинският софиянец пие от три до пет домашни ракии, гледа новините по телевизията и псува политиците. После гаси телевизора и надува до дупка “Милионерче, не се подигравай”. Тая песен му дава измамното усещане, че някой ден и той може да удари джакпота от тотото и да се разцепи от уиски и курви. Когато някой съсед му направи забележка, че вдига много шум, истинският софиянец му казва “ни съ излагай ве, чуйек, цял ден сми бачкали, ся разпусками малко”.

Истинският софиянец има добър характер, но понякога бие жена си и децата си. Щото ги обича и знае, че човек се става с бой. Той колко е бой е изял като малък… Ма ето, станал е човек. Когато детето донесе двойка, истинският софиянец отива в училището и заплашва с бой учителите. Щото тез даскали мноо го дразнят. За кви са мислят?
Истинският софиянец твърди, че е от “Левски” или “ЦСКА” и даже ходи на мачовете им и скандира към гостуващите отбори “Се-ля-ни! Се-ля-ни!” Иначе тайничко стиска палци за родния “Любимец”.
Истинският софиянец е много космат и се къпе рядко. Убеден е, че един мъж трябва да мирише на пот и тютюн. Тез парфюми-марфюми и шампоани-мампоани са за пидалите.

Всяка събота в шест сутринта истинският софиянец получава внезапен прилив на строителен ентусиазъм и започва да ремонтира жилището си. Пробива дупки с бормашината, реже арматура с флекса, кърти стени с кангото. Апартаментът му е като кукла – всичко сам си е правил в него с тия две златни ръчички.
Истинският софиянец се срамува от родителите си и никога не ги кани на гости. “Само ши ма излагат тука пред комшиити”, мисли си той.

Когато го питаш “откъде си”, истинският софиянец отговаря “по принцип съм от София”, а после смотолевя “иначе съм роден еди-къде си”. Ма кво значение има къде е роден, важно е къде живее, нали така.
Истинският софиянец смята, че всички които живеят извън столицата, са втора ръка хора. Той живее с абсолютната убеденост, че ги превъзхожда във всичко.

автор: Иво Сиромахов (от книгата „Български работи“)