Може, ще споделя моят икспириънс.
Начи напрайх си едно хубаво профилче, копнах си едно моренце за тапет, аватар си сложих снимка на Джордж Клуни! Нали съм тръгнал на лов. Няма да сложа себе си я!
Име – писах се “Тигров Лъв”. Че кво?
Години – писах ги, само че пропуснах годините на прехода, щото и без това не ги харесвам.
Очи писах – сини, че едното ми око е стъклено, то и без това синее малко.
Коса – прескочих я, щото съм забравил вече каква беше на цвят.
Телосложение – писах – атлетично. Е, сега няма как да напиша, че изглеждам сякаш си окачил риза на дръжката на мотика, а пък ушите ми имат размери на средна лопата за сняг.
Ръст – писах 180. Ами горе-долу толкова съм, като си вдигна ръцете. Нищо дето единият ми крак е малко по-къс… Аз обикновено стоя на другия…
Професия – писах “Главен касиер”. Ами така де – нали мъкна касите със зеленчука в Булгарплод…
Образование – писах – више. Щото баба ми все ми повтаряше – “Искам да те видя да учиш вишу…” Горката, спомина се още докато бях в ПУЦ-а, без да види.
Цигари и алкохол – ги премълчах. Че то мастиката да не е пиене?…
Облекло – само маркови дрехи (секънд хенд нали беше марка?)
За мен – писах, че съм ентелегентен, романтичен, забавен и сИриозен.
Абе стана едно профилче – ммм! За чудо!
И като почнах – ровна тук, ровна там, само яки мацки разглеждам.
И им пиша – “ Zdr, ko pr?” или “Zdrasti bepce, mn si slatka“ – все такива. По едно време попадам на една мацка – страхотия! Убиец!
Само на 35 години. На снимките – нещо средно между Анджелина Джоли и Моника Белучи взети заедно. И се казва “Дива страст”!!! Направо да си разлееш мастиката…
Образование – висше, професия – мениджър в здравеопазването…
Направо се сдървих! И пикирах директно – “ Zdr, ko pr, mnogo si gotina..”
Пратих коментарчета – цветенца, после сърчица… знаете как става…
И тя взе, че клъвна! Изпуших ти казвам! Бързам да кова, докато е още топло –
“С кво се занимаваш?… Кви музики харесваш?… Аре дай си скайпа… Аре и телефончето…” Натискам като Москвич Трабанче.
А пък тя поема, потегля на всичко! Пописахме си така малко, и изведнъж – няма да повярваш – пише ми: “Искаш ли да пием кафе някъде…” Откачих! Изпаднах във възторг като сперматозоид в пробит презерватив. Щастлив, щастлив, няма накъде повече.
Уговорихме деня и часа, уговорихме ресторантчето. Отивам и чакам. Настръхнал като ударен от ток. Даже от два тока.
И… тя пристигна! Казвам ти, това е жена – мечта.
По-страхотно нещо не съм виждал. Чакай, да карам наред:
Като влезе – и ресторантът се напълни! Някак успя да седне срещу мен.
Фиксира ме и вика “Айде здрасти, ето те най-после…”
Отговарям: “Най-после…” А не мога да откъсна очи от нея…
И вярно на 35 години, само дето без да иска разменила местата на цифрите.
Косата – най-финото, редичко и нежно нещо, което съм виждал. И сияе във всички цветове на дъгата.
Очите – универсални! С едното ме гледа като дулото на калашник, а с другото следи накъде се движи сервитьорът. Улавя го навсякъде и без да си обръща главата!
А устните – невероятни! Тънки като бръснач. Не посмях да я целуна, да не се порежа…
Ама чакай, да видиш по-нататък.
Леле пазвата – като ТИР паркинг. Ех, да мога да се паркирам тааам…
И какви ръце има – деликатни и категорични. Ако пухне един шамар на Майк Тайсън – праща го директно на пластична хирургия…
Олеле пък отзад – задника трябва да го гледат поне двама мъже. Един не може да го види целия.
А как говори само! С глас може да ти нареже профили за алуминиева дограма. Пък като се засмее – цепи дърва за зимата! Страхотна жена!
Бъбрихме си за всякакви работи. Даже за секс. Само дето аз съм забравил, пък тя не помни…
Обаче много ентелегентна. Чела е “Дамата с камелиите”. Вярно само първата глава донякъде, ама редовно си купува вестници – Шок и Папарак…
И вярно мениджър! Каза, че ръководи някакви кофи и стирки из коридорите на болницата. Не разбрах точно, ама няма значение…
О, много обича природата. Ама вече не ходи по планините. Щото се качила веднъж на връх Перелик и той сега е с 4 метра по-нисък. А бе, където стъпи, се помни!
И колко още качества имааа! Не е за разправяне.
Жена – и артисва… Даже много артисва…
По-нататък ще ти разправям още.
Сега само ще кажа – много съм щастлив.
Такава страхотна изненада не очаквах от нета. Ставало бе! Страхотно!
Сега ще си попишем малко и другата седмица пак ще се срещнем. Само трябва да избера по-голям ресторант, че иначе няма място. Пък какво ще се случи нататък – направо не ми се мисли…
Айде чао, че ми пише на Вайбъра ..