Уф, стига с тия праздници, бре ора!
Глей, лактити ми фанаха мазол.
Пудпряна ям и пия биз умора,
а дъ-ту ми ни съ пубира ф стол.
Ми то кът съмни, съ нагиздвам вечик,
зъкривам с китка лявуту ухо,
зъбърквам бързу манджи там, гювечи,
на кравити насипвъм ред сино.
И сядъм. Зер пруклетата кльопачка,
диверсионну някък мъ владей.
Се викам, чи ут утри край- ши бачкам!
Ъргуминтирам съ на екс. Ма утри дей?
Уядух съ ду смърт на пуртакали.
Ут шокулат ду гуша ми доде.
За къра са затъжих, малий, мали!
Купай ми съ, та чак ми съ риве!
Присънва ми съ тешката мутика,
кък поря с нея спечина земя.
Кът лунин сърп усмихната мъ вика,
наштърбино зуве:“ Ила, ила!“
Ми иди да нъпрая ина риформа-
ду лятус никви праздници, бактън!
Пък утри шсъ чирвисам, с униформа-
сукманя и чумберя и…навън!

Ку додити и вий, шсъ спуками да купаим…

автор: Билкарката