Ако Архимед беше българин, никога нямаше да открие прочутия си закон. Кога ще видиш българин във вана! Пък и ако случайно легне във вана, нашенецът разсъждава върху съвсем други научни концепции. Например дали ако пръдне, ще излязат мехурчета. “Дайте ми лост и опорна точка и ще повдигна земното кълбо” казвал старият Архимед. А българинът казва: “дай ми свински пържоли и червено вино, па ме чакай да умрем”.

Ако Нютон беше българин, още нямаше да е открит законът за гравитацията. Ако на българин му падне ябълка на главата, той ще псува два часа, след което ще вземе една брадва и ще отсече шибаното дърво. Не може некви скапани плодове да му падат на главата, ше се изтрепеме тука.

Ако Шекспир беше българин, световният театър щеше да изглежда по съвсем различен начин. По сцената щяха да се разхождат хора с анцузи и татуировки и да си почесват топките.

Ако Колумб беше българин, нямаше да открие Америка. Щеше да лежи на плажа в Китен, да играе белот и да дъвче варена царевица. Къде ше ходи да гони Михаля по чужбината, тук си му е идеално.

Ако Галилей беше българин, изобщо нямаше да се интересува от астрономия. В астрономията нема кинти, това всеки го знае. Пък и на кого му пука върти ли се земята, или не се върти. Важното е да сме живи и здрави. Ае наздраве!

Ако Моцарт беше българин, щеше да пише чалги за “Пайнер”. И да е женен за някоя силиконова певица. Салиери щеше да му е спонсор и да чука жена му.

Ако Дарвин беше българин, щеше да открие, че еволюцията върви в обратна посока. Щото в България хората се превръщат в маймуни. А по празници – в свине.

Ако Леонардо беше българин, Мона Лиза нямаше да е усмихната, а вечно кисела. Циците й щяха да са много по-големи и щеше да е с надупени устни, тип duck face.

Ако Гутенберг беше българин, в печатницата му нямаше да се печатат книги, а фалшиви бюлетини. И жълти вестници.

Ако Ван Гог беше българин, щеше да реже ушите на други хора.

Ако братята Люмиер бяха българи, изобщо нямаше да си говорят. Щяха да са се изпокарали за некъв наследствен имот.

Ако Лионел Меси беше българин, щеше да е царят на кючека в чалготеките. Футболната му кариера щеше да е трагична, но на него изобщо нямаше да му пука. По време на мачове щеше постоянно да храчи по тревата, да псува съдията и да си изкарва безсмислени червени картони. В интервюта щеше да казва “пак казвам”.

Ако Робеспиер беше българин, нямаше да има френска революция. Щеше да има ежедневни разходки с тъпани и свирки пред Бастилията и скандирания “Кой предложи Луи XVI?” После всички щяха да се приберат вкъщи и тихо да псуват пред телевизорите.

автор: Иво Сиромахов (от книгата „Български работи“)