Поезия и мъка в българската попмузика

10-те най-тъпи текста за всички времена
Напоследък много се говори, че българската попмузика е във възход. Доказателство за този изумителен просперитет е фактът, че нашите поппевци са лауреати на много повече музикални награди отколкото да речем американските им колеги.
Какво са няколкото жалки „Грами“-та на Мадона и Майкъл Джексън в сравнение с десетките статуетки от „БГ радио“ и телевизия „ММ“ на изтъкнати творци като Графа, Мария Илиева и „Каризма“?
Ала в безмилостната битка за нови хитове някои творци залагат повече на клиповете, силикона и напиванията по „Какао бийч“ и сякаш не им остава време и енергия да поработят върху текстовете на песните си. От това недоглеждане се получават недоразумения, които заслужават да бъдат подредени в една представителна класация на десетте най-тъпи текста в българския поп.

10. Ирина Флорин „Цвят лилав“
По неизвестни причини лилавото е най-възпяваният цвят в българската попмузика (спомнете си „Стая с лилави стени“). В песента на Ирина Флорин обаче се усеща известна двойственост. От една страна „цвят“ може да означава боя, багра, краска, а от друга страна може да означава цвят на растение. Затова цялата песен става някак двусмислена.
„Ще посрещна изгрева сама,
ще докосна слънчева искра
и ще скрия в дланите роса,
за да пия през деня“

Още в първия стих лирическата героиня заявява намерението си да посрещне изгрева – ритуал, който ни отвежда или към традициите на „джулай морнинг“ или към практиките на дъновистите. Четвъртият стих обаче е леко смущаващ – „за да пия през деня“. Кой пие през деня, при това сам? Единствено алкохолиците.
Нека видим какво се случва по-нататък:
Ще приема залеза с тъга,
ще запазя дневна светлина
и ще скрия в себе си сълза,
за да пия през нощта.

Опасенията ни се потвърждават. Лирическата героиня кърка не само през деня, но и през нощта. Затова съвсем логично в припева се появяват и халюцинациите й:
Аз съм само цвят лилав –
люляк съм, люляк съм.
Аз съм само цвят лилав –
теменуга съм.

Тук и най-добронамереният слушател ще се запита: е добре, аджеба, какво си в крайна сметка? Люляк или теменуга? Очевидно в този момент вече става въпрос за тотално раздвоение на личността, вследствие на алкохолния делириум.

9. Каффе „Пак там“
На девета позиция в класацията е текстът на група „Каффе“ „Пак там“. Текстът е кратък и с това се изчерпват всичките му качества:
„Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам.
Там съм, пак там, по-добре да съм там.
Па-ра-ра-ра-ра-ра-ра.
Сам съм, пак сам, по-добре да съм сам“

Какво разбираме от този поетичен вопъл? Научаваме, че лирическият герой по някаква причина е останал пак сам, но тази самота никак не му тежи – напротив, той се чувства добре в нея. Може би именно в този момент той е открил предимствата на мастурбацията пред казионната любов – хем е по-хигиенична, хем е по-евтина, хем не си късаш нервите. От втория стих обаче става ясно, че човекът е „пак там“. Къде е това „там“? Очевидно е някакво място, което не е удобно да се назовава. И в което човек ходи сам. Демек – в кенефа. Значи може да става въпрос за мастурбация, но може и да се възпява обикновената голяма нужда, при която човек е „пак сам“ и „пак там“.
И в двата случая обаче тази песен прокламира идеалите на солипсизма – философия, според която човек си е самодостатъчен и не му трябват нито гаджета, нито фенове, нито награди от „Евровизия“. Може би именно това парче обяснява защо група „Каффе“ се разпаднаха в самота.

8. Камен Воденичаров  „Едно кафе без кофеин“
Понеже стана дума за кафе, трябва да отбележим, че темата за кафето присъства често в поетичните търсения на българските попизпълнители. Ярък пример за това е песента на Камен Воденичаров “ Едно кафе без кофеин“.
„Едно море, приятен бар,
вълшебен звук, танцуваме.
Едни вълни, игрален филм
със хубав край, едно кафе…без кофеин“

В този текст метафорите на пръв поглед са простички и не затрудняват публиката. „Едно море“ е ясно. Става въпрос за Черно море. Очевидно лирическият герой не страда от националистически амбиции, иначе щеше да изпее „България на три морета“. Много по-озадачаващ е изразът „приятен бар“. По българското Черноморие всички барове са неприятни, затова се питаме кое място се възпява в това парче?
Авторът не ни дава повече информация освен факта, че има „едни вълни“, което е често срещано явление по плажовете. „Игрален филм със хубав край“ също е много общо, но подозираме, че става въпрос за „Мила от Марс“, защото най-хубавото на този филм е, че свърши.
И сега поантата: „едно кафе без кофеин“. Защо без кофеин? Може би Камен страда от безсъние или пък вече е изпил 3-4 нормални кафета и не иска да рискува сърцебиене? Защо тогава не пие една бира, ами се лигави с тия безкофеинови кафета?

7. Лилана „Невинна“
Лилана изгря наскоро, но вече е на престижното седмо място в класацията на десетте най-тъпи текста с парчето „Невинна“. В българските фолклорни традиции терминът „невинна“ е синоним на „девствена“ – нещо, което Лилана със сигурност не е, но това не й пречи да възпява времената, в които хименът й е бил цял и непокътнат.
Нека видим какво се случва в тази драматична изповед:
„Събличам всичко, но не знам защо
остава толкова горещо в мислите ми…“

Още в първите два стиха Лилана заявява гражданската си позиция по най-сериозния съвременен проблем – глобалното затопляне. Лирическата героиня е съблякла всичко, но жегата я мори. И забележете – най-горещо е в мислите й! Това е безспорно доказателство, че Лилана има мисли, каквото и да говорят за нея завистниците. След това публицистично въведение веднага е посочена и причината за страданията на младата певица:
„О, бейбе, това е твоя вина!“

Тук възниква логичният въпрос: кой е „бейбе“? Подозираме, че това е особа от мъжки пол, но защо не се споменава името му? Вероятно от съображения за дискретност – човекът може да е женен и да не иска да се афишира. Въпросният „бейбе“ обаче продължава безмилостно да подгрява лирическата героиня по полов път и воплите й стават все по-жални:
„О,бейбе, става ми горещо така!
Защото, о, бейбе, ме караш да правя това!
Гори в мен бейбе, усещам го така,
събужда разни мисли, няма начин да го спра…“

От тези редове става ясно, че „бейбе“ е някакъв сексуален душманин, но хубавото е, че поне „събужда мисли“. Сами се убеждавате, че мисловният процес не е чужд на Лилана, той върви като червена нишка през цялата песен. И в този миг внезапно идва припевът:
„Такава ли съм, не, не съм,
Не знам какво ми става полудяла съм!
Такава ли съм, не, не съм,
така се получава, но невинна съм.
Такава ли съм?“

Именно в тези редове Лилана задава най-важния си екзистенциален въпрос: „Такава ли съм“? Този въпрос е неясен. Каква „такава“? Ако се върнем към заглавието „Невинна“ (разбирай „девствена“), можем да допуснем, че истинският въпрос е „такована ли съм“. Тази хипотеза ни дава ключ към истинската драма в текста – бейбе е подгрял лирическата героиня, „събудил е мисли“ в нея , но не е свършил работата докрай и е оставил Лилана да се лута в лабиринта на горестните си въпроси.

6. Теди Кацарова „Бельо от кадифе“
Теди Кацарова влиза в класацията с едно материалистично парче, възпяващо аксесоари от облеклото. В този смисъл „Бельо от кадифе“ е продължител на традициите на старата градска песен „Червената ти връзка, Ленче ле, сърцето ми пръска“. Но ако нашите деди са били пуритани и са възпявали само червени връзки, Теди Кацарова е много по-дръзка и не се бои от директната еротика:
„Бельо от кадифе,
карирано бомбе,
когато видя те,
сърцето ми ще спре!“

По всичко личи, че обектът на желанията на Теди Кацарова се е явил пред нея само по бельо от кадифе и карирано бомбе. Този екстравагантен дрескод до такава степен е развълнувал лирическата героиня, че тя е получила кратко спиране на сърцето, известно в медицината като „екстрасистоли“. Трябва обаче да отбележим, че бельото от кадифе не е особено хигиенично. Кадифето запарва, затова е по-добре да не се подвеждаме по еротичните фантазии на певицата, а да заложим на класическите памучни боксерки.

5. Ан Джи „Еректус“
Между еротиката и порното има само една крачка и Ан Джи не се поколебава да я направи с предизвикателното си парче „Еректус“. В тази песен определено не става въпрос за палеонтоложкия термин „хомо еректус“, а за „пенис еректус“.
„Не, не спирай
цяла нощ си мой
Не, не спирай
само ти и той.
Не, не спирай
гледам твоя вид
и възбуда в моя вид“

От текста става ясно, че лирическата героиня е изпаднала в състояние на тежка сексуална абстиненция, характерна за войниците на наборна служба. След дълги полови лишения, най-после й се е удала възможност да утоли либидото си и тя решава да си навакса всички пропуснати ползи. В „Еректус“ Ан Джи подканя и насърчава партньора си към подвизи, така както някоя сърцата футболна агитка подкрепя любимия си тим (нещо като „цялата страна ви гледа, искаме победа“).
Малко ни озадачава четвъртият стих – „само ти и той“. Кой е той? Дали не става въпрос за групов секс? Или пък „той“ е свенлив евфемизъм за половия орган на любимия? За сметка на това последните два стиха завинаги покоряват сърцата ни с оригиналното римуване на „вид“ със „вид“. Този похват ни отвежда към традициите на социалистическата поезия, когато Орлин Орлинов римуваше „полковник“ с „подполковник“.

4. Антибиотика „О, не“
На четвърта позиция в класацията е чаровното трио „Антибиотика“ и изпълненото с недомлъвки парче „О, не“:
„Не мога да правя онези неща,
които толкова много си искам.
А искам толкова много неща,
не мога, а толкова много ги искам.
Обичам да правя, обичам да искам
Искам да мога да обичам искам
Правя да обичам, обичам да мога
Но днеска не мога, не мога, не мога“

Първият куплет на тази песен е толкова загадъчен, че хвърля в смут и най-печените анализатори на текстове. Кои са „онези неща“, които трите момичета толкова много искат? И защо са възпрепятствани да ги осъществят? Мистерия! Във втория куплет обаче всичко се изяснява. Поетесата заявява „искам да мога да обичам…“ и в края на куплета измрънква „но днеска не мога, не мога, не мога…“
Именно това „днеска не мога“ хвърля светлина върху същината на проблема. По всичко личи, че лирическата героиня е сполетяна от месечния си цикъл, който й пречи „да може да обича“ с цялото си същество. Така въжделенията й остават неудовлетворени поради прищевките на природата. Е как да не грабнеш перото и да не излееш мъката си? Изящен текст, който намира заслужено място в съкровищницата на менструалната поезия.

3. Нети „Луната спи“
Този текст е възторжен триумф на поезията над здравия разум:
„Луната спи безплътен призрачен сън.
Луната спи – космическо видение.
Луната спи – брилянти светят навън.
Луната спи, луната спи.
Луната спи, а някой краде птици,
друг – рисува очи съвсем тихо
Луната спи, а паяк плете сноп лъчи
луната спи“

Първото нещо, което се набива на очи, е че фразата „луната спи“ е повторена цели осем пъти. Това означава, че Нети не е много сигурна в тезата си и затова я повтаря до припадък, разчитайки на старата мъдрост, че „една лъжа, повторена сто пъти, става истина“. Но да оставим луната. По-интересно е какво се случва, докато тя спи. Забележете: „някой краде птици“. За какви птици става дума? Вероятно са кокошки, мисирки или пуйки, тоест птици, отглеждани със стопанска цел, иначе защо ще ги крадат?
Именно в този стих откриваме ярката гражданска позиция на лирическата героиня. Чрез средствата на изкуството тя сезира правораздавателните органи за извършено престъпление от общ характер. За съжаление не е упоменато мястото на престъплението, но в следващия стих се казва „друг рисува очи съвсем тихо“, така че бихме могли да предположим, че кражбата е извършена в района на Художествената академия. Министър Петков, вземете мерки!

2. Мария Илиева „Нищо“
Това парче хвърля нова светлина върху икономическите несъвършенства на пазарното общество:
„Искаш да имаш, но нямаш
можеш да искаш да имаш
можеш и всичко
да имаш ако нямаш
Мен ако нямаш,
значи нямаш нищо,
нямаш нищо, нищо“

Песента явно е адресирана към някакъв алчен тип, който робува на материалните ценности. Този тип очевидно е близък на певицата, защото тя му говори на „ти“ (Иначе щеше да пее „искате да имате, но нямате…“ и т.н.). Става ясно, че този човек до такава степен е заслепен от блясъка на парите, че пренася консуматорското си мислене и върху интимните отношения. Той иска да има и певицата, сякаш тя е някаква вещ, която можеш да си ползваш срещу известно финансиране! Ето до какви морални деформации води „огромното натрупване на стоки“, за което ни предупреждаваше Маркс в „Капиталът“.
Лирическата героиня обаче не се поддава на провокацията и директно заявява на натрапника, че няма да му се даде току-така. И че неговото богатство е изградено на фалшиви основи, защото „мен ако нямаш, значи нямаш нищо“. Изводът е, че нито един българин не може да се смята за истински богат, ако не е имал Мария Илиева.

1. Графа „Глава“
Дами и господа, моля станете на крака, за да посрещнете безспорния шампион сред тъпите текстове – „Глава“ на Графа.
„Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава,
вдругиден не знам.
Вчера имах дълга коса,
днес имам къса коса,
утре ще бъда с гола глава
Вдругиден ще имам ли…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
не знам дали ще имам…
глава, глава, глава, глава, глава, глава
Не знам дали ми трябва…
глава“

В началото на песента лирическият герой споделя драмата си, свързана с външния му вид. Става ясно, че човекът е имал известни проблеми с бръснаря си (или както е модерно да се казва „коафьор“), в резултат на което всеки ден е с различна прическа и е започнал да изпитва основателни страхове за бъдещето си – „вдругиден не знам“. Този бръснарски произвол до такава степен е деформирал психиката на младия певец, че той вече се опасява дали изобщо ще има глава (или както пее Графа „гуава“).
В крайна сметка обаче оптимизмът побеждава и Графа заявява, че дори да загуби главата си, това не е чак толкова лоша перспектива, защото не е сигурен дали му трябва „гуава“. И наистина, ако съдим по текстовете му, глава въобще не му е нужна.

10-те най-тъпи текста в попфолка

Философско-естетически аспекти на българската чалга
В октомврийския брой на сп. MAX публикувах една статия, в която подредих десетте най-тъпи текста в българската попмузика. Тази класация предизвика крайни реакции сред читателите. Някои от тях я одобриха, а други предложиха да бъда бит, заклан, обесен и удавен точно в тази последователност. Аз обаче отново ще поема риска и ще анализирам най-забележителните текстове в българския попфолк.

В тези текстове се забелязват десетина устойчиви, неизменни рими: „мъж-дръж“, „ти-прости“, „сърцето-заето“, „пари-разбери“, „защото-леглото“, „любов-готов“, „грях-страх“, „душа-лъжа“. Но макар и беден на изразни средства, българският попфолк е богат на теми и идеи и непрекъснато ни изненадва.
Ето моята класация на десетте най-забележителни текста:

10. Радо Шишарката „Забравени бикини“
„Една бутилка е самотна
и няма кой да я мори.
Бикините ти до леглото,
забравила си ги, нали?
А може би не ти и трябват
при други ти отново си,
не го обичаш, но не можеш
мангизите са истински“

Тази горестна балада за забравеното бельо ни отвежда към най-добрите традиции в българската любовна поезия. Спомнете си пенчославейковото:
„Во стаичката пръска аромат
Оставена от тебе китка цвете…“

В стаичката на Радо Шишарката е още по-самотно. Там няма дори цвете, там аромат пръскат само забравените бикини на любимата. Този аромат събужда скръб и жалост в сърцето на лирическия герой. Той е бил захвърлен заради друг и то само заради по-скромните си финансови възможности. „мангизите са истински“ звучи като оглушителна плесница в лицето на антихуманното консуматорско общество. Дълбока, непреодолима тъга има в този текст. Любовта си е отишла безвъзвратно, останали са само гащите.

9. Галена „Чупката“
Галена е може би най-обсъжданата и най-неразбрана изпълнителка в българския попфолк. Неотдавна в мрежата се появи едно вълнуващо видео, което събуди много въпроси: Това тя ли е? Защо се е снимала? Реклама ли си прави? Какво иска да ни каже със своята откровеност?
Отговорът на тези въпроси трябва да търсим в творчеството й и по-конкретно в песента „Чупката“:
„Кой си ти бе кой си ти?
Ляво или дясно си?
Цяла нощ до теб лежах,
но че мъж си не разбрах“

Тук се задава най-важният въпрос на нашето съвремие, на който вече дълги години не могат да намерят отговор нито Бареков, нито Коритаров: „ляво или дясно си?“
Става ясно, че Галена се вълнува от проблемите за загубената идентичност на българската левица и размиването на десницата в маргинални партии. Човекът в леглото й вероятно е политик, който е загърбил идеалите и се чуди към коя партия да се присламчи, воден единствено от мисълта за евентуалните облаги. Лирическата героиня обаче не сервилничи към властта:
„Чупката – бягай да се снимаш
чупката -няма да ме имаш
чупката – затова защото кръгла нула си в леглото“

Дали това „бягай да се снимаш“ не е ключът, който обяснява как се е появило скандалното видео?

8. Милко Калайджиев „Джиесем“
„За София съм тръгнал сам,
връзка с тебе нямам там.
Ще си купя телефон,
винаги ще съм във тон.
Джиесем си ти купи,
времето ще ти спести.
„Сони“, Сименс“,“ Ериксон“
за да имаш ти фасон“

Свиленградският мустакат славей винаги е бил в крак с последните достижения на научно-техническия прогрес. При него отсъства характерното за българина недоверие към новите технологии, той е постоянно отворен към предизвикателствата на информационната епоха.
Затова и в този текст Калайджиев с лекота решава проблемите на комуникацията, като бързо решава да си купи джиесем. При него мобилният телефон е не само средство за комуникация, но и символ на престиж: “Сони“, “Сименс“, “ Ериксон“, за да имаш ти фасон“.
Известно недоумение буди фактът, че са пропуснати водещи марки като „Нокия“ и „Самсунг“, но аз предполагам, че това не е израз на пренебрежение към тези фирми, а просто поетът не е намерил подходящи рими за тях.
Друг недостатък на песента е, че никъде в нея не се споменава какъв тарифен план е избрал Милко и колко безплатни минути са му дали.

7. Малина „Страст“
300 пъти в минута бие сърцето в мене,
300 пъти в минута, щом доближа до тебе.
Само ти това го можеш, само ти така го можеш.
Само ти си ми което подлудява в мен сърцето.

Тази песен засяга един от най-страшните проблеми на нашето съвремие – фактът, че ние българите сме на първо място в Европа по сърдечно-съдови заболявания. Текстът съдържа отчаян зов за помощ – героинята страда от остра тахикардия, пулсът й е достигнал до критични граници, но реформата в здравеопазването още не е приключила и тя ще трябва да чака направление за клинична пътека към някоя от водещите ни кардиологии.

6. Камелия „Български мъже“
Камелия влиза в нашата класация с един лиричен пътепис, напомнящ алековия „До Чикаго и назад“:
„По света пътувах много,
но каква, каква тревога,
че света голям е,
но няма няма като българските мъже.“

Разбираме, че водена от присъщата си любознателност, Камелия е тръгнала на импровизиран сексуален гурбет по света. Целта на пътуването е била да направи сравнителен анализ на мъжката популация в различните страни. От текста става ясно, че изследването може да се счита за представително, тъй като е обхванало големи групи от населението. Като съвестен любител-социолог лирическата героиня ни съобщава в концентрирана форма данните от проучването си:
„има ледени датчани
и досадни англичани…
има стиснати германци
и ревниви италианци…
а японците са къси,
други пък не са с ума си…“

Добрата новина е, че страните, на които завиждаме заради високия им стандарт, много са го закъсали откъм качествени мъжки екземпляри:
„Ех, света голям е, но няма няма като българските мъже“

С тези думи Камелия деликатно ни намеква да не изпадаме в прекален еврооптимизъм, а да запазим националната си полова идентичност.

5. Ивана „Смукача“
Петата позиция е за екшъна „Смукача“ на грандамата на българския попфолк Ивана:
„Зная имаше си стажа
А изчезна ти куража
ЕГН-то ли закъса
Че смукача ти се скъса“

Още в първия куплет Ивана ни въвежда в един класически сюжет – произшествие с аварирало моторно превозно средство (МПС). Водачът на МПС-то очевидно е опитен човек, но не е следвал съветите и рисунките на подполковник Красимир Костов от сутрешния блок на БиТиВи и сега заслужено е изпаднал в неловка ситуация – скъсано жило на смукача.
Лирическата героиня обаче запазва самообладание и се опитва да помогне с добронамерени съвети:
„Смукача опъни, опъни смукача
Смукача, не подкача, не подкача
Смукача опъни, опъни смукача
Смукача, не подкача, не подкача“

В така създалата се аварийна ситуация има две възможности: или да се извика „Пътна помощ“, или самата Ивана, вместо да дава акъл на шофьора, да излезе да бута, а той да се пробва да запали на втора и да стиска палци да не задави двигателя.

4. Константин „Кой живее в гаража?“
Сред феновете на попфолка Константин е известен с топлото си и нежно отношение към представителите на фауната (той дори на Райна вика „пиле“). В „Кой живее в гаража?“ обаче певецът показва една непозната страна от личния си живот – влечението му към екзотичните влечуги. Той е превърнал гаража си в импровизиран терариум, където държи истински страховит питон. Заради необичайното си хоби Коцето се е сблъскал с консервативните нагласи на общественото мнение и е преглътнал хиляди подигравки:
„Ти си напълно ненормален,
това съм чувал милиони пъти до сега,
защо не гледаш котки, папагали,
или златни рибки, даже в повече вода…“

Нестандартните личности винаги са били обект на присмех за тесногръдите еснафи, потънали в измамния уют на битието си. Лирическият герой обаче не се съобразява с тях, а гордо заявява своята различност:
„Номерът е ей сега да кажа:
питона искаш ли да ти покажа?
Питона, който гледам в гаража,
домашният любимец там стои“

Финалът на баладата е отворен – не става ясно дали някоя е виждала питона на Коцето, дали го е пипала и дали е останала доволна.

3. Валдес „Рибна фиеста“
„И ловец съм и рибар съм,
на закона мамата ебал съм,
с чужди булки във коли,
язовири и гори!“

Разочарован от политическата класа, отчужден от корумпираната и надменна администрация, лирическият герой решава едностранно да развали обществения договор и категорично заявява гражданската си позиция „на закона мамата ебал съм“. Това е краен, но логичен социален протест в едно общество, в което диалогът между властта и избирателите все още не се е състоял. Валдес се осмелява да бръкне в раната на най-болезнените обществени недъзи:
„Хващам риба край рекичка,
А отсреща гола ученичка,
Гола-гола голеничка,
Тя пече се на тревичка“

Веднага възниква логичният въпрос: защо ученичката не е на училище? Ами защото учителите й стачкуват и тя вместо да решава задачи и да пише уравнения отива и се тръшва дибидюс край водоема. Това показва, че липсата на образование води и до липса на морални задръжки.
Във втората строфа се вижда, че нудизмът е засегнал не само ученичките, но и по-улегнали жени:
„Хвърлям мрежи край реката,
а отсреща легнала кумата,
гола-гола под полата
тя припича си бедрата!“

Коя е кумата? Не знаем, но можем да предположим, че е учителка (а защо не и самата Янка Такева), която е опълчила уморените си телеса в знак на гол протест срещу диференцираното заплащане в образователната система. Посланието е ясно: нямаме пари дори за дрехи. Каква по-тлъста храчка срещу тройната коалиция!

2. Сани „Ах, банана“
Тази песен е една сантиментална реминисценция към времето на социализма, когато бананите бяха лукс и се появяваха в магазините само около Нова година. В онази епоха бананите бяха толкова недостъпни, че наистина събуждаха радостен трепет у всеки, който е висял два часа на опашка, за да се сдобие с тях. Затова не е странно, че Сани възхвалява качествата на любимия плод, който я е направил щастлива:
„Ох, банана, ах, банана,
кеф ми става, щом го хвана.
Колко е сладък, лъскав и гладък,
леко извит е и страховит е“

Възторжените чувства са обясними. Защо обаче бананът е „страховит“? Може би защото героинята се страхува, че няма да го види до следващата Нова година?
По-нататък в текста обаче се появява непредвиден проблем:
„Налапах го аз, изпаднах в екстаз,
вкусих и дръпнах, как да го глътна?“

Ето до какво води лакомията – от прекомерно въодушевление Сани е надценила възможностите на устната си кухина, бананът я е задавил и сега тя с пълна уста търси съвет „как да го глътна“? Оттук насетне възможностите пред нея са две: или да гълта, без много да пита, или да го изплюе и бананът да иде зян.

1. Мария „Сама го мога“
Някои злонамерени критици твърдят, че попфолкът проповядва краен сексизъм, като отрежда на жената ролята на покорно безропотно същество, служещо само за задоволяване на мъжкия нагон. Това обаче не е така. В изповедта на Мария „Сама го мога“ българската жена е представена като модерна, разкрепостена личност, която може да води пълноценен полов живот, дори без наличието на мъж:
„Сама и гола.
Сама и топла.
Познай какво правя аз…“

Не е трудно да познаем какво прави лирическата героиня. Едва ли решава судоку. Тя обаче не ни оставя дълго да тънем в догадки, а ни насърчава да воайорстваме и да надникнем по-дълбоко в интимните й тайни:
„Ела и гледай!
Мълчи! Не дишай…
а виж какво значи страст
Мойте пръсти могат всичко,
гледай колко нежно ме обичат,
гледай как ми е приятно,
за да стигна края многократно“

Това е възторженият триумф на една еманципирана жена, която е изхвърлила от леглото си безполезния мъж и му е отредила печалната роля на безучастен зрител в сексуалния процес.
Най-ценното в тази песен е, че тя доказва безспорната връзка между съвременния попфолк и автентичния фолклор. Защото текстът всъщност е един модерен римейк на народната песен „Сетила се Мара да се побара“.