За срамотийти

Петък, 19 Април

За срамотийти

8 януари 2011

Смешни стихчета

Лятоска, у село тука,
идва сякоя унука,
ма наконтени граждАнки,
карай ги да брусят джанки.

Сякоя са нагласила,
от красива, по красива,
а градинта тревяса,
колчем и на джунгла мяса.
На мотика са подпира,
и на слънце калабира,
се са праят на модерни,
и са болни, и са нервни.

Дяда попа изсумтява:
– И бездрешно са одяват,
одят, сякаш са без гащи,
котарака ша ги дращи!
И от лани е тревожен,
туй разврат е невъзможен,
и сърцету се прескача,
връз потурите изкача.
– Грешно са одяват, боже,
ша припадна, тъй не може,
в черква да не идват сащи,
колчем са без дребни гащи.
Тез ношения одяват,
се греха да разпиляват,
да мърсят очите мъжки,
зер, нали са без задръжки.
Идно нещо си обуват,
прашки тайно му ортуват,
туй са дяволски химери,
щот не можеш го намери,
сичко им навън излазя,
как тъй, срам ги не полазя.
И ни носят сутиени,
ем са голи, ем засмени,
бюстувити до отвънка
да са види сяка гънка.
Тъй докат ва усветлявам,
целийо са изчервявам,
ма ни мога да си трая,
щот ша пукна най-накрая.

Отде баба попадия,
чу го да ортува тия,
чи кат зина със устата
да потъниш у земята:
– Ного знае дяда попа,
зер като мандало лопа,
де, мискинино, ги зърна,
нал от черква са повърна,
одиш май по друми мътни,
дано господ да та гътни.

Гино мари, тойта Яна,
фустата и ич я няма,
дан е миткала из драки,
оди със надрани краки?

Ади, ами тойта Минка,
дикултету и навънка,
одят мОмците из село,
сякаш им акъла зело,
кАжи и да са загръща,
или да сиди у къщи,
срама нямат и от бога,
гола цялата им нога!!!

Бай Миал сиди и зее,
ем попържа, ем са смее,
– Д`е.. негофта мама,
у градо басмъ ли няма?