Дуйде Никулден. Господ да на пази- на моя Колю иминния ден! Гу гледам рану у реката гази, лови шарани, кръгли къту мен. „Бе- викам- Кольо-о, де си тръгнал, начи? Ши са пудлъзниш и шта утнесе.“ Ми рече: „Биле, стига ма пудкача! Ти тъс река я плуваш с мен ф [...]

У-у, пуста криза и при нас удари- ни авуар, ни семе за харчлък. На трактурите пляснах катинари, из двора ми ръждясват. Пу, язък! Заклах си две сланинести прасета. С джумерките да карам чак ду март. Дано тугас да са убади кмета, чи са утпушва „Фар“ или „Сапарт“. То коту [...]

Ку знайти, ши съ фърла веч пуд влака. Напъва мъ дутам, чи съ чълдисах. Сълзи-реки заляхъ хоримака, а сенна ли дъ ям – се хлябъ клисав. Пучерни ми съ, синна съ джигера, с уная кръчма точну срид силоту, изгуба Колю- там ши гу намера, зарязъл и кузити, и синоту. [...]

Како сти тръгнали, ма, тъй ф киреча? Кът въй напъналу у тес гърди, току идин пует дъ съ испречи- улюбвати съ чак ду слабини. Какой туй чуду вашту, дет съ вика- ф Кратунци посевта ни пригуря и няма кой дъ копни ина мутика… Ам треснала била въ любуфта. Куяту [...]

Ку мислити, чи съ упраям – дръжки. Ми пука утеснелия фистан. Чи то ут кандърми и ут запръжки, ни мога ич пучифка да си дам. Ф силоту ни ънархия нъстана- пубегнъха пулвината муми, и Текейсету празну, и бустана- тъй чак на мени ни ми съ седи. Те таа, към [...]

Чесно ви хортувам- ипидемия са разрасна ф селуту пу мен. /Туй е кату кучишката тения- ту в далак тъ удря, ту ф курем. Някуй прасва ги ф ипиндисита, почва ги напъва къту зор./ Видат ли ма, дажи неумита, са улюбват. Ко да кажа- мор! Толкус убус га я сбрах, [...]

Уф, стига с тия праздници, бре ора! Глей, лактити ми фанаха мазол. Пудпряна ям и пия биз умора, а дъ-ту ми ни съ пубира ф стол. Ми то кът съмни, съ нагиздвам вечик, зъкривам с китка лявуту ухо, зъбърквам бързу манджи там, гювечи, на кравити насипвъм ред сино. И [...]

Си знам, чи съм си лична убавИца, ни бия бърабани ис силоту. Сида си ф къшти и суша чубрИца, ил чистя индришету ут кумпота. Кът фчера сякъш кравата утЕли. Тиленциту мучи утсам убора. Пък ас въздишам цели две нидели… Куга и мен ши мъ залюбат, ора-а? Куга ут мен [...]

Да знайти и ас уттук ши си замина, чи никуй ни ма зИма на сирьозну. Край хоримака шспра и ши утмина, замятайки си фустата шикозну. Към ТеКейСе-то мигли ши притръскам, /оф, чакайти сълза да си истрия/, чи можи да съм тъпа кату…гъска, ма съм кръсива, няма дъ гу крия. [...]

Таман забучих хурката на кръста, с разрохнатата вълнена къделя, наместих са, наплюнчих двата пръста, чи лесничку влакноту да утделям и чувам кък утвънка съ изтряска, ду портъта, ма по-къмту стубора, а някъф мъшки глас зема да кряска: „Умирам, брях! Ми пумогнети, ора!“ Куга излязух, то къко да вида? Тъй [...]