Ей я Радин’та унука
сЕга кат я гледам –
пей ти казвам, чи са пука
и зимя, и небо.

Кат са свирни на чардака
и наред ги кара –
чалга, попфолк, чака-рака…
Ток да та удари.

Туй Ивана ли, Драгана,
дет са изривават
микруфон ни шА да фанат,
аку я пузнават.

Ко кат пеела фалшиву,
артък, толкус вечи…
Кат си тури тон червилу,
ич биля ни пречи.

Щот искуфству йе тува, бе –
дъфка за душата.
Туй са слуша у града,
не кат пу селата.

Ся мегдана ши сбера,
чи кат са прувикна…
Ораааа, чухти ли ма, бряяя!
Ндейти да са крийти.

Ши запея! Ич да ней
сЕ ши ма изтрайти,
ма ши са изприща, еееей…

Я, ма усъзнайти!