А беше розофко мъниче,
подгъваше крачка…
Ама са уяде кут дубиче
И оформи се свиня!

И що ли таз елюзия изникна
у рошъвата ми глъва?
Че тъй мумиченце пониква,
а са уформя у жина!

Ши зема тук ено да сипъ,
да са налюлям куту пор!
Че то животу съ разсипъ –
и е зор и мъка и е зор…