Сама у къщи XVII
30 май 2013
| Га гледам: сякаш пуши ми кюмбету. Изръчках гу – ни чува да гури. „Кумина връща“, мисля опщу зету. Зими са у ръце, чи студ, мари! Како ни праих – ощи повеч пуши. Си викам – енело ли сабутира самотната кратунска вечер. Слушайти, мой съм ут селу, ма на туй разбирам. Пудритнах кутарака и са сурнах пучти пу задна част – и оп, навънка. И слушам – А! Биз малку са катурна – на покрива са чува нящу звънка. Утдаличих са малку да пугледна: како да видя: няква сянка тлъста: пучти кат силует, ма не съвсем: по-скору кату някву гръгчи ф кръста. Пригърналу кумина и са блещи насреща ми кат същи караконджул. Пумислих си да зема наръч свещи да са прикръстя и да гу изгонвам. „О-хо-хо-хо“ нахалус ми са хили. – Какъв.. Какво ша търсиш там, серсемин?! – Пударък ша ти давам, ма, ни си ли ут БиТиВиТу чувала за мени? – Дан си тихник бе? – викам му със смелус. – Ни съм тихник ма, кой сига работи? – Щот ми са счупи стайната антена! – М къф тихник да съм тугас на покриф?! |
– Дан си ут тилифонити, чи нещу… – Усещай са, девойко! – Въх, либезен! (ша си признай – кат мени не е срещал!) – Заклещи са ма, и ни мой да слеза! – Да слезиш де? – Ми тука, приз куминя! – Бе ти ли ми опушваш сички соби? И как си мислиш с тоз търбух да миниш? – Гулям ми и чувала ма.. Такова.. – Како ша дириш вътре, да та питам? – Утказах са. Ша флеза приз вратата! – Таквиз да си ги нямами, чи ритам у ставити и ощи ф кулината! – Ей, люта, ощи гламава! Ша слизам! – Ф Kратунци сми таквиз: я дай бохчата! – За тебе нося чисту нова риза- да имаш на мегданя за хурата! – И да са извидеш уткъм куминя! – Спокойно ма, сига, сига излазям! – Дан ми уцапаш ризата, мискинин! – Ма на, ма! И я фърли. Въх! Поразник.. – О-хо-хо-хо! – са чу ут тишината. И тупна цял вързоп прид мен ф нузети. Пък то било, забрайла съм, чи празник. Със здраве, дядка! Вечи са усетих… |
автор: nikoi
Китай
Десетте най-безумни научни изследвания, финансирани в САЩ
Кофти номер
Наукообразно
Реплики на клиенти на банки – бисери