Ма има бая акъллии ора, еейй…
Не семпли тъй кат мене и кат тебе.
Идна трибуна ф оримака ку им са скове,
пудир дръпни са настрани и стой, та гледай.
Ей, Пенин Герги примерну земи –
какó чи бил с галоши подпетени…

– Яз, кай, Калино, със акъля съм на „ти“!
/кусур мий чунким ут зилена тиква семи/
Ти доста проста падаш, кай, ма то е ген,
на секи ляф крак ф селу – сé серсеми,
пък яз пу грацки съм фсестранну надарен
и най ми иди да дуказвам теореми!

Да ми разплита аксиоми – кък да е,
ил валчест да напрай квадратен корен…
Ма ф хоримака на калъч кат са пудпре,
на Дяда Попа чак му иди нанагорну.

И кат пудкара, малейй… Можиш ли гу спря!?
Кат тиква пу надолну га засили,
са дърпам язе, щоту глей гу, нá –
енерцийта въпще ни му са свиди.

Дубря, чи гравитацийта си знай
куга и с ко да гу пусрещни челну!

– Калино, да я фърляш тъз мутика! – кай.
Пак Гравитации завъдила си ф селу!

– Ба-а, няма, викам, Герге, сал идна леха
набучих мижду бамята и боба,
ма ко й стана, глей кък избуя..
Дъл щеш да ти наскубя някуй корен?

– Да ми са махаш, кай, ни та исрам!
Нивежеству със китка зад ухоту!

Ейй, има ора, думам ви, ф акъля без таван!
Ма е надолнищи у селу Космоса…

автор: Калина