Гледам нящу углидалоту
криву ма углежда.
Сякак ми променя тялоту.
Тъй. Да мъ пудвежда.
Мат’рияла развалиха.
Може да гу фнасят.
Бръчки ми са пуявиха,
да мъ загрозясат.
Не чи ногу съм суетна
или пъ привзета.
Малей, как ша му заметна
камък у лицету!
Скъпо е стъклоту вечи.
Сякаш им са свиди.
Зяпам, ама ут далечи.
Да му са не види!
Аз съм толкува красотна,
свежъ, младулика.
Пуфкава! С иднъ пухотка.
Ич ни са бъзикам.
Ш’ зема съ уплача начи
там, прид парламента.
Ша крищя, биля ша плача
чи са мъ изментили.
Истинскити огледАла, божке,
няма ги. Измряха.
То преди десети доста…
сякаш чи блистяха!
Преде му кату застаниш,
чи кът’ са угледаш…
Пък сига беля ш’ си фаниш..
Мани, мани, бегай!

автор: Калина