Няма спор, че едно от най-големите достижения на цивилизацията е топлата вода. Според последните социологически проучвания 62 процента от нашите съвременници имат пряк достъп до тази придобивка, а 36 на сто признават, че дори я използват.
Кой обаче е открил топлата вода?
През XIII век португалският пътешественик Жилберто да Сонда тръгва да обикаля Европа с волска каруца. Целите на неговото пътешествие били две: да се отърве от досадната си тъща и да намери цяр за измъчващите го мазоли. По пътя си той среща търговеца Грую дел Хисаря, който заявява, че може да му помогне по втория проблем. В родното място на Грую имало някакъв вълшебен извор, който изцелявал всякакви болести. Сонда се доверил на иностранния си приятел и не сгрешил. Изненадата му била огромна, когато наистина попаднал в Хисаря и установил, че тамошната вода не само цери мазоли, но е необичайно топла. “Аз открих топлата вода”, пише в дневника си развълнуваният Жилберто. “От днес светът вече не е същият”.
Хитрият португалец решил, че не бива да се хвали много-много, за да не му откраднат откритието. Вместо това той се замислил, как да захване бизнес и да направи от топлата вода пари. Осенила го гениална идея – да изработи лопата във формата на свредел и с нея да дълбае земната твърд в търсене на ценната течност. Свредловидната лопата била наречена “сонда” в чест на знаменития си изобретател.
Вестта за откриването на топлата вода бързо обиколила света и хиляди хора се юрнали да дупчат почвата, за да се сдобият с новата благина. Повечето опити обаче донесли горчиви разочарования. Най-нещастен бил бедуинът Джабар Ал Петрол. Той похарчил цели осем камили, за да се сдобие с така мечтаната сонда. Но когато копнал в пясъците, от земните недра бликнала мазна течност. Тя нито ставала за пиене, нито лекувала мазоли. Съсипан от несполуката, Джабар нервно запалил цигара и тя се оказала последната цигара в несретния му живот. Мазната течност пламнала и овъглила откривателя си. Така Джабар Ал Петрол загинал, без да узнае на каква ценна находка се е натъкнал.
По това време учените започнали да разсъждават по проблема може ли топлата вода да бъде постигната по изкуствен път. Или с други думи как да превърнем студената вода в топла. Докато умували върху този фундаментален въпрос, някой си Жак дьо Бързовар – ковач от Авиньон, установил, че водата, в която охлажда заготовките си, променя температурата си. И че е много по-приятно да си измиеш краката с такава вода, отколкото със студена. Бързовар зарязал ковачеството и започнал да произвежда топла вода по гореописания метод. Проблемът бил, че тази вода не оставала вечно топла, а след известно време отново изстивала. Изобретателят не можал да преглътне това разочарование и умрял от сърдечен разрив.
Днес, в XXI-ви век методите за получаване на топла вода са стотици – от търкането на две капки една в друга до подгряването на лунна светлина. Най-масово обаче се използва методът известен като “Завъртане на червеното кранче наляво”. Този метод дава положителен резултат винаги, освен в случаите когато ТЕЦ-ът е в годишна профилактика.

автор: Иво Сиромахов