чи кугит ма наближава,
се са исчервявам…
искаши да ма расфърля,
дибидюс да лъсна,
и у страсти са залива,
либуфта гу блъсна.

У бедрата ми са мота,
из пазви ми оди,
фусти ми у въздуф дигна,
щу ни ма оноди.

Море, чи кату ги дигна,
чи кат гу пудкарам,
кат му тресна тес тувари,
ша гу изумявам,
чи кат фърля и кенара,
и кат са надвеса,
чи ша види отподире,
чунким, сса ареса.

Той на къкту ма поднича,
можи да муй ясну,
хем, чи ши му и прилича
да са свре на тясну,
то пък пустити кенари,
кат са замотаха,
чи идвам чиляка свари,
ут мен да ги маха.

Чи едвам са дигнах после,
метнаф си кенара…
ду пуследну ши гу носа!
Жиф и здраф дай Лари!