Как се прави вестник
Защо се стигна дотук?
Защото никой от големите западни вестници не се е сетил да почерпи опит от българските си колеги. България е ковачницата на истинската журналистика. Нашите вестници са много по-модерни, много по-напреднали и много по-успешни от което и да е чуждо издание. Професионалната етика повелява да помогнем на задграничните си колеги, изпаднали в беда и да ги светнем на няколко простички правила, на които се дължи успехът на българската преса.
Как се прави вестник в България?
1. Съберете подходящ екип
Критериите, на които трябва да отговаря добрият съвременен журналист, са:
– да слуша главния редактор
– да спазва политиката на издателството (т.е. да слуша главния редактор)
– да бичува недъзите в обществото (т.е. враговете на главния редактор) Човекът, който отговаря на тези три критерия, е готов за журналист. Други качества не са му нужни. Отделни заблудени експерти във вестникарството смятат, че журналистът трябва да е грамотен, но това са старомодни схващания. В днешно време грамотността е излишен лукс. За какво са ни грамотни репортери, като имаме коректори?
2. Подкрепяйте доброто
Един уважаван вестник винаги трябва да стои на страната на доброто и деликатно да проповядва някакви ценности. Някои заблудени експерти във вестникарството твърдят, че доброто е това, което е добро за максимален брой хора. Това са реакционни схващания. Според модерната българска журналистика добър е този, който е на власт. Всички други са лоши и трябва да бъдат обругани, охулени и заклеймени.
3. Какво да сложим на първа страница
Времената, когато новините продаваха вестника, отдавна са в историята. Сега хората се информират за събитията предимно от телевизията и интернет, така че трудно ще ги изненадаш с нещо. Затова новините не са важни за днешната българска преса. Важното е как ще поднесеш информацията и как ще я наредиш. Тук водещ е принципът: кой ще почерпи. Например: ако в един ден имаш две важни събития – студент, извадил 11 деца от горяща къща и Бойко Борисов, който играл тенис, кое ще сложиш на първа страница? Разбира се, че Бойко Борисов, щото той може и да почерпи, а студентът няма пари. Пък и какво като е спасил 11 деца, голям праз! Аман от популизъм. Пусни му там 10 реда в долния ъгъл на 18-та страница до судокуто и това е.
4. Судокуто е задължително
Малцината бунаци, които продължават да дават всеки ден пари за вестници, са хора, очевидно пристрастени към хазарта. Тях новините не ги интересуват. Но кръстословицата и судокуто са непреодолимо изкушение. Сложете някаква награда за онзи, който правилно е решил судокуто – например – чифт вълнени стелки 48-номер или ароматизатор за тоалетна, за да ги зарибите завинаги.
5. Как да събираме информация
Главната причина за кризата в големите световни вестници е глупостта на издателите да инвестират в заплати на репортери, които ходят да отразяват събитията. Това са грешни пари. За какво ти е да плащаш на хора, за да търчат напред-назад като улави, при положение, че можеш да си сваляш цялата информация от интернет? Отваряш сайтовете, барваш две-три думи, за да не е хептен плагиатство и пълниш вестника.
6. Как да пишем заглавия
Това е висшия пилотаж в българското вестникарство. Заглавието подчертава различността на вестника. Как да отразим например концерта на АC/DC в София? Заглавието: „50 хиляди куфяха с АC/DC”, е слабо. Много по-добро е „Депутати куфяха с АC/DC”. И 30-40 реда текст, в който се разказва как Иванчо Иванчев от ГЕРБ и Драганчо Драганчев от Атака са отишли на концерта, купили са си бири и коментират как още като ученици са слушали АC/DC в „дискутьеката” в родното си село и какви страстни рок-фенове са. Освен това са първи приятели на Цонко от Каварна. Напишете нещо такова, пък може и да почерпят.
7. Какви интервюта да правим
Интервюто е специфична работа и не бива да се възлага на новобранци. Този жанр е запазен за уморени от репортерстване сдухани журналисти, които чрез интервюта с подходящи хора, могат да си докарат някой дребен рушвет върху мизерната заплата. Най-яко е да правиш интервю с банкер от приближена до властта банка. От това интервю репортерът трябва да извлече следните отговори:
– че държавата може да изпитва затруднения, но банките са супер
– че българският бизнес е загрижен за народа
– че високите лихви са в интерес на хората, всичко друго е мазен популизъм
– че банките се управляват от високоморални, високоотговорни и възвишени във всяко отношение хора
Ако нямате подръка банкер, винаги може да интервюирате някой зажаднял за медийно присъствие министър. От интервюто с министъра читателят трябва да разбере:
– че държавата може да изпитва затруднения, но правителството е супер и знае как да се справи с проблемите
– че правителството е загрижено за народа
– че вдигането на данъците е в интерес на хората, всичко друго е мазен популизъм
– че в министерствата работят високоморални, високоотговорни и възвишени във всяко отношение хора Интервютата се илюстрират с голяма портретна снимка на интервюирания големец със загрижена физиономия. Посланието е: не му е лесно на човека. Целта на интервюто: да почерпи.
8. Как да пишем анализи и коментари
Традициите в българската преса повеляват анализите да бъдат писани от приятели на заместник-главните редактори – най-често това са провалени професори, алкохолизирани общественици и разконспирирани ченгета. Идеята е хуманна – да се даде трибуна на тия лузъри да излеят водопада на дълго сдържаната си глупост и да се почувстват поне за миг важни, че са попаднали в пресата.
Важно е тези анализи да са на безопасни теми – бездомните кучета, забраната на тютюнопушенето, представянето ни на Евровизия и т.н.
В никакъв случай не трябва да се анализират теми от политиката или бизнеса, за да не обидим случайно някой от приятелите на вестника – политици и бизнесмени, които отвреме-навреме ни черпят.
До голямата аналитична статия сложете малка колонка коментар от главния редактор или някой от заместниците му. Този коментар трябва да звучи позитивно и жизнеутвърждаващо и да подкрепя усилията на управляващата партия, каквито и да са те.
Подходящи изречения за начало на редакционния коментар: „Похвални са намеренията на правителството да реши проблема с…”, „Прав е министърът на еди-кое си да иска преразглеждане на договорите с еди-кои си…”, „Доживяхме деня, в който управляващите се нагърбиха с дълго отлагания закон за…”
9. Как да напишем съботен очерк за интересен човек
Първо трябва да дефинираме понятието „интересен човек”. Кои хора са интересни днес? Фолкпевиците, футболистите и политиците. Но за фолкпевиците и футболистите няма смисъл да се пише, защото не е сигурно дали ще почерпят. Най-добре е да се насочите към политиците. Разкажете вълнуващото житие на депутата Груйчо Груйчев от ГЕРБ. Как от ученик се е борил срещу комунизма, макар че е бил комсомолски секретар. Всъщност станал е комсомолски секретар с идеята да срине системата отвътре.
По-късно отива да следва агроинженерство, но мечтата му е да влезе в голямата политика. Възхищава се на Тачър и Хелмут Кол, и причаква на задния вход на парламента Гошо Тъпото, за да му вземе автограф. Гошо Тъпото му го дава и дружески го щипва по бузата. „Голям политик с незаслужен прякор”, въздъхва Груйчев. „Трябва да минат няколко поколения, за да се оцени приносът му в новата българска история”.
В София Груйчев среща първата си любов – Цура Цурева, дъщеря на областния секретар на Партията Кури Цурев.
„Изобщо не знаех чия дъщеря е”, кълне се Груйчев. „Събра ни общата любов към Бийтълс. По онова време Бийтълс бяха забранена група, така че нашто си беше живо дисиденство. Не беше лесно да харесваме тая музика, но все пак оцеляхме”, с усмивка казва държавникът.
20 години след 10-ти ноември съдбата заварва мъченика на тоталитаризма като управител на крайпътно ханче. „Не се оплаквам”, кротко споделя Груйчев. „Промяната засегна всички. Аз не се плаша от работа, а освен това въведох някои иновации в ресторантьорския бизнес. Аз съм първият, който дръзна да сложи кимион в шкембе-чорбата. И това ми стана запазена марка”
В едно мартенско утро на 2009 пред ханчето на Груйчев спира черен джип. От него слиза самият Бойко Борисов. Сяда на масата до камината и си поръчва шкембе с кимион.
„Разтреперих се от вълнение”, споделя депутатът. „Сервирах му шкембенцето, той ме заговори и от дума на дума стана ясно, че споделям идеите на ГЕРБ и според него имам всички качества за председател на Комисията по национална сигурност. Приех без колебания.”
Днес Груйчев е уважаван от всичките си колеги, но най-вече от избирателите.
„Не съм се самозабравил”, искрен е председателят на Комисията по национална сигурност. „Давам си сметка, че всички ние сме временно в политиката. Да изкараме два-три, най-много четири-пет мандата. А после? Нали пак ще трябва да гледам хората в очите?”
Честността и откритостта му ме обезкуражава до такава степен, че забравям предварително подготвените въпроси. В този миг телефонът му иззвънява. „Извинете”, деликатно казва Груйчев и вдига слушалката.
„Как си, Сузи? Къде си? В мола? Какво си купи, миличко? Добре, към пет и половина ще мина да те взема…”
„Дъщеря ми”, с умиление споделя народният представител. „Взела стипендия от университета, милата, и отишла да си купи нещичко в мола. Толкова е скромна, на мен се е метнала”.
Очите на гордия баща греят. Потъвам в тях и си мечтая за деня, когато всички български депутати ще бъдат като него.
10. Социологически проучвания и как да ги тълкуваме
Всеки уважаван български вестник пуска сегиз-тогиз по някое социологическо проучване за рейтингите на хората от властта. Цифрите всеки път са различни, но те не са важни. Важно е как ще ги разтълкувате. Най-добре е да ги тълкува социолог от агенцията, направила проучването. Той трябва авторитетно да обясни на читателите, че рейтингът на Бойко Борисов е паднал със 17 процента не защото хората са разочаровани от него, а заради световната криза, глобалното затопляне и изригването на вулкана Ейяфятлайокудл. Иначе хората продължават да обичат премиера и ако не бяха тия три външни фактора, рейтингът му щеше да расте, ама на – лош късмет.
Това са основните правила на българската преса.
Следвайте ги и успехът няма да закъснее!
източник: Иво Сиромахов
Съдебни жалби
Jokes
Речен пъзел (задачка-закачка)