Как политиката победи рапа
“Бум мада фака, ще те стрелна с патлака…
Шибани куки и шибани сделки,
във моя район не стават престрелки”
Тези думи станаха причина държавническата кариера на г-н Йосифов да приключи още преди да е започнала.
Политиката скочи срещу българския рап, въпреки че рапърите винаги са се интересували от политика и са били социално ангажирани. Още преди да влезе в затвора, любимият певец на Татяна Дончева Ванко 1 разкри недъзите на посткомунистическото общество в епопеята “Твойта мама”:
“…мечтаеш за палати,
за жена като Кати, ебати…
Много трудни бяха първите ни крачки,
до ластик, банкноти и дебели пачки.
Ще ти пусна телеграма от Панама,
от вила с перфектна панорама”
Лирическият герой в тази творба е типичен представител на останалите без работа силови структури, които са принудени да изкарват прехраната си в сенчестия бизнес. Някога той е бил уважаван в обществото, възможно е да е бил и олимпийска надежда, но сега е отритнат отвсякъде и е останал само с мечтите си за “жена като Кати, ебати”. В тази неблагоприятна икономическа ситуация той може да разчита само на кешови необлагаеми разплащания тип “ластик, банкноти и дебели пачки”. И понеже не усеща никаква социална защита и подкрепа от държавата, лирическият герой започва да мечтае да изтече като мозък на Запад и то към офшорна държава – “ще ви пусна телеграма от Панама”.
Но ако при Ванко 1 социалният протест е доста аморфен, то в творчеството на Господин 100 кила вече се очертават стройни геополитически концепции. В една от песните си той си задава фундаменталния въпрос за същността на обществения строй:
”Какво за мене означава демокрация?
Цялата нация да се изхранва с проституция”
Горчиви слова. Господин 100 кила е осъзнал, че малките икономики с нисък брутен вътрешен продукт не могат да се надяват на добро бъдеще в европейския пазар. Те са обречени да останат в сферата на обслужващия персонал.
Обществено-политическите процеси са разгледани от малко по-различен ъгъл в рап-памфлета на Колумбиеца и М’глата “Къде са моите хора”:
“Леле майко, спри се, Зайко!
Верно ли се мислиш за такъв всезнайко?
И знаеш ли какво- когато кинтите са в мен,
да го сложа на жена ти не е никакъв проблем.
Това не е проблем, онова не е проблем,
защото аз така ти казвам, разбра ли бе, кретен?”
Тази изобличаваща сатира е конструирана като въображаем диалог с някой си “Зайко”, който очевидно е почнал нещо много да се отваря и е време да бъде поставен на мястото му. За “Зайко” не е дадена почти никаква информация, освен че е “кретен” и че е женен – две състояния, които често вървят ръка за ръка. И Колумбиеца и М’глата го атакуват именно в брачния му статус – “да го сложа на жена ти не е никакъв проблем”. Дотук имаме една типична битова история. Но в следващата строфа частният случай е издигнат до общочовешки проблем:
“ти знаеш колко е лесно с парите
жените да си покажат циците”
Жестока присъда над едно прогнило общество, в което властват парите и дори млечните жлези са превърнати в разменна монета.
В българския рап присъства и темата за местното самоуправление и проблемите на общинските администрации. Типичен пример за това е култовият хит “Ямбол” на Дражето:
“Ямбол е града, Ямбол е стила
Във Ямбол живеят всички мои хора
Ти си от друг град и си мислиш, че си от отбора
Но не си! Разбираш ли ме ти?
Като не си – махни се, отивай си!”
Колкото и да сме либерални, трябва да признаем, че свободното придвижване на работна ръка създава проблеми в някои селищни системи. На много места инфраструктурата не е планирана да поеме голям човекопоток и се създават конфликти между местните жители и пришълците. Този процес генерира нежелани шовинистични нагласи у някои по-експресивни натури – “махни се, отивай си!” Постулатите на Дражето ни карат да се замислим дали пък не е време да върнем жителството като ограничителна мярка срещу свръхурбанизацията?
Много анализатори обвиняват българските рапъри в липса на ясна идеология – леви ли са или десни? Повечето изпълнители избягват да се заявят, за да могат да пеят на предизборните концерти и на едните, и на другите. Има обаче и творци, които не крият убежденията си. Типичен пример за това е Устата, който постоянно снове като сърцат парламентьор между два уж враждуващи жанра – рапа и чалгата. Още в началото на кариерата си той категорично заяви пристрастията си към левите идеи в своята изповед “Лявата ръка”:
“Никоя жена, нито, нито една
не е била по-добра от лявата ръка.
Нито една, нито, нито една
не е била по-добра от лявата”
С този текст Устата демонстрира правилното отношение на истинския марксист към капиталистическата жена – щом тя отказва да прави секс без пари, трудещите ще се оправят със собствената си работна ръка. И то лява, за да няма никакви съмнения какви са убежденията им.
Както виждате българските рапъри са раждали много повече обществено-политически послания през годините на прехода, отколкото българските депутати. Но въпреки това Маниака бе изхвърлен от системата като ненужно тяло.
Един човек на изкуството падна в жертва на новата власт.
автор: Иво Сиромахов
И аз запецнах като Дядо Поп
Бисери от вестници и списания 3
Истинският джентълмен