Ако някой твърди, че в България реформите не вървят, нека погледне образователната система. За последните 20 години в средното образование бяха извършени над 30 реформи и сега то представлява един букет от различни тенденции и схващания.
Западняците твърдят, че доброто образование трябва да е консервативно и да не се променя много-много. През последните години обаче българските просветни министерства обориха тази закостеняла философия и доказаха, че учениците и учителите трябва да живеят в постоянен стрес, за да не се отпускат и да не мислят за глупости.
Защо да има само един учебник по история, когато може да има осем? Нима плурализмът е нещо лошо?
Защо да има единна система за оценяване? Нима индивидуалният подход е осъдителен?
Някои черногледци мърморят, че учениците не четяли. А да не би политиците да четат?
Дошло е време да извършим и последната реформа в образованието и да обърнем учебниците с хастара нагоре. Сегашните учебници са задръстени от купища ненужна информация, която няма нищо общо с реалността и отчуждава децата от истинския живот.
Учениците са наясно, че това, което зубрят в момента, едва ли ще им потрябва някога в живота освен ако не станат автори на учебници (занаят доходен, безгрижен и безотговорен).
Да си отличник в наши дни е не само непрестижно, но и абсолютно безперспективно. Какво като знаеш закона на Джаул-Ленц, щом съученичката ти вече дефилира по модни ревюта и печели повече от родителите си?
Крайно време е училището да спре да произвежда безсмислено информирани аутсайдери. Животът принадлежи на прагматиците и затова училището трябва да дава по-практични и утилитарни познания. Ето няколко идеи как да стане това:

МАТЕМАТИКА
Задачите с тръби, които пълнят и източват басейни, вероятно са суперважни за авторите на учебници, но колко хора в живота ще се сблъскат с необходимостта да претакат басейни?
Ала на всеки от нас му се налага да попълни данъчна декларация или да изчисли от коя банка ще му е най-изгодно да вземе жилищен кредит. Или пък да седне на чашка с приятели и да пресмята трансферната цена на Бербатов в паундове, евро и левове. Защо тези неща не се учат в училище?

ХИМИЯ
За някои по-нестандартни личности може би е твърде забавно да изравняват уравненията на окислително-редукционните процеси. Но дори да си изключително успешен в тази област, едва ли момичетата ще те харесват повече.
Със сигурност обаче ще си по-интересен, ако знаеш какви аминокиселини и протеини пият юнаците от кварталния фитнес и как те се отразяват на потентността им. Или пък кое се счита за допинг в съвременния спорт и защо нашите щангисти винаги ги дисквалифицират.

ЛИТЕРАТУРА
Да преподаваш “Маминото детенце” на деца, които четат “Властелинът на пръстените” е безсмислено и безнадеждно. Наивната вяра, че “всичко българско и родно” е стойностно, само убива радостта от четенето. Няма никакъв смисъл да се изучават текстове, които са толкова архаични, че учениците се спъват във всяка втора дума и се нуждаят от речник, за да разберат какво е написал авторът.
Пък и концепцията за националните литератури е демоде. Да твърдим, че в нашето тясно дворче нещата са по-стойностни, отколкото в огромния литературен свят, си е чиста комплексарщина.
Убеден съм, че много по-полезно ще е в часовете по литература да се говори за Хари Потър и Гандалф, отколкото да се анализират пораженията на чорбаджийското мислене върху Нено и Неновица.

БИОЛОГИЯ
Предполагам, че митохондриите са важни същества, без които нито един образован гражданин не би могъл да просперира в живота. На мен обаче те ми звучат като злобни митологични зверове с враждебни планове за човечеството. Не е ли по-добре да ги оставим на мира и да се занимаваме с далеч по-забавни биологични въпроси като например: защо кокошките нямат цици? защо някои жени също нямат? и защо размерът има (или няма) значение?

ФИЗИЧЕСКО ВЪЗПИТАНИЕ
Фактът, че в България реферите вече са по-скъпи от футболистите, е знак че трябва да преосмислим концепцията за физическото възпитание. Пък и това, което виждаме по стадионите показва, че състезателите далеч не са били отличници по физическо. Те страдат от дихателна недостатъчност и затруднена двигателна координация. Най-силни са в псувните, което, надявам се, не е заслуга на българското училище.

МУЗИКА
Вагнер си е Вагнер и всички ние много уважаваме неговото творчество. (Става въпрос за Рихард Вагнер, а не за Лусио Вагнер, когото също много уважаваме). Но статистиката сочи, че когато почувстват нужда да се докоснат до световната музикална съкровищница, 99 процента от българите не си пускат “Пръстенът на Нибелунгите”, а си пускат Ивана. За някои това може да е простотия, но от друга гледна точка си е патриотичен избор. Музикалното образование трябва да се съобрази с този категоричен избор и да се адаптира към попфолк-звученето на съвременна България.

Мерките, които предлагам, не търпят отлагане. Последната реформа в образованието трябва да започне веднага и учебниците да се пренапишат и преиздадат до две-три седмици, нищо че сме в средата на учебния срок.
След тези радикални мерки училищната система или ще оцелее, което ще е белег за нейната жизнеспособност, или ще загине, което ще е знак, че е ненужна. И България най-после ще заживее без образование – щастлива и глуповата като начинаеща фолкпевица.

автор: Иво Сиромахов (от книгата „Няма смисъл“)