из поезията на Трендафил Акациев

Питат ме: „Поете как си
с тези невъзможни такси?
Как издържаш по количество
на пари за електричество,
за вода или за парно?“
Казвам: „Аз се чувствам харно.
Заявявам, че не ща
да използвам тез неща.
Харча аз ограничено,
спя на тъмно и студено,
нито ям и нито пия
и изобщо не се мия.“

Запомнете, мили хора –
вижте кучето на двора.
Какво прави то зимъска,
сняг навън като забръска?
Камъкът от студ се пука,
а на него не му пука.
Братя българи, наслука!
Чуйте моята поука:
ЗАКАЛЕТЕ ВАШТЕ ВНУЧЕТА
ДА ИЗДЪРЖАТ КАТО КУЧЕТА!

автор: Недялко Йорданов