Из дневника на хан Аспарух

14 септември 2009

19 алагундур, 3547 лето
Не се живее вече в тая Фанагория. Страшна тъпота и скука. Братята ми са пълни дебили, а и старецът напоследък дава фира. Старейшините му нямат предишния страх. Чакат го да се гътне и само се ослушват, кой ще е следващият хан. Сигурно ще съм аз. Вярно Баян е най-стар, но е комарджия. Миналата седмица изгуби шатрата си на ашици и сега спи навънка. Котраг пък си е чист олигофрен. Всеки ден ходи в гората да разглежда порносписания. Не вярвам татко да е оглупял дотолкова, че да им даде властта, но знае ли човек.

7 кутрихалур, 3547 лето
Утре е празникът на Тангра. Голям фен съм на Тангра. „С виенска кифла, с каничка кафе…“ Ще стане купон. По традиция ще има и жертвоприношение. Коя ли ще колят? Сигурно тъмнокосата Будрун. Напъпила е като розичка и боговете ще й се изкефят. Тая сутрин старецът ни събра – мен, Баян и Котраг и ни накара да трошим някакви клечки. Баян, хем е сто кила и яде като свиня, ама не можа да строши клечките. А старецът се зарадва и вика: „Ето на, ако сте заедно, никой не мож ви прекърши“. Заедно – как не! С тия идиоти! Така са ми писнали, че ще взема да емигрирам. Готов съм да мия чинии във Византия, само за да не гледам тъпите им физиономии.

8 кутрихалур, 3547 лето
Днес беше празникът на Тангра. Разбира се, познах за Будрун. Пратихме я на небето, както си му е реда. Жрецът Телшо яко се беше надрусал и обърка молитвите, та стана голям купон. Когато трябваше да каже: „Започва жертвоприношението“, той взе та се изцепи: „Започва сношението“ и всички изпопадаха от смях. Иначе Телшо не е лош човек. Ганджата му е супер! Баща ми вика, че бил наркоман, ама как иначе! Професията му го изисква. Пъстрооката Ниндер ме помоли да я взема с мен на лов. Защо не? Циците й не са никак лоши.

62 мутрикур, 3547 лето
Ходихме на лов с Ниндер. Нищо не убихме, обаче я свалих. Яка пичка е тая Ниндер. Само баща й да не разбере, че ще ме утрепе. След лова ходих при Телшо. Напушихме се здраво и той ми каза, че съм щял да ставам хан, но братята ми много ме мразели и искали да ме убият. Твърдо реших да емигрирам на запад.

73 мутрикур, 3547 лето
Вече съм готов за път. Даже днес ходих при бръснаря Хачик да ме вземе малко. Направи ми много гъзарска прическа: гладко избръснато кубе, само с една плитка в средата. Исках и да се изруся, ама кислородната вода му свършила. Нищо, и така е добре. Казах на Ниндер да си стяга багажа. Тя ме помоли да изчакаме до Нова година, за да се подготви психически. Попита ме дали може да вземе любимия си братовчед Тупан. Тоя Тупан е абсолютен лигльо и ще ми скъса нервите, но Ниндер се разрева и аз склоних. Като гледам луната, Нова година ще е някъде към средата на другата седмица. Вече нямам търпение.

1 вортаул, 3548 лето
Голям глупак съм. Знаех си, че братовчедът Тупан ще издъни работата, и пак се съгласих да го взема. Тоя келеш взел, че разказал на всичките си съученици, че ще бягаме, те разказали на родителите си и уж бягството щеше да е тайно, а то половин Фанагория се юрна с нас. Ей страшно племе са това българите! Какво да ги правя сега? Къде да ги водя? Добре, че поне тъпите ми братя останаха. И че си взех от Телшо малко ганджа за разтуха.

20 вортаул, 3548 лето
Вече трета седмица яздим. Тия глупаци си мислят, че знам къде отиваме, а аз нямам идея. Важното е да сме на запад и колкото може по-далеч от скапаната Фанагория. Тревата ми свърши, а на всичко отгоре Ниндер ми каза, че е бременна. Само това липсваше!

84 ерхар, 3548 лето
Стигнахме до голяма река. Хората и конете вече са капнали от умора, а Ниндер непрестанно повръща, та реших да се установим оттатък реката. Преминахме и аз им викам: ей тука вече ще живеем и това е. Вярно, мястото не е супер, но гъмжи от руси мадами – славянки. Ще го ударим на разврат.

87 ерхар, 3548 лето
Тия славяни се оказаха много проклети. Откакто сме тук, непрекъснато ни нападат. Опитах с добро, ама те от дума не разбират. Ще се наложи да обърна дебелия край и да им спретна едно етническо прочистване с цел претопяване. Само мацките ще оставя. Наближава празникът на Тангра и един от старейшините ме попита коя сме щели да колим. Казах му, че никоя няма да колим, защото това са тоталитарни простотии. Така де, какво пречи да си направим купона без човешки жертви. Ще ударим няколко елена, ще врътнем едни хубави чеверменца, ще се напушим… Колко му трябва на човек! Оня обаче се развика, почна да ме псува на майка, та се наложи да го пречукам. Аман от опозиционери! На когото не му харесва, да се връща обратно във Фанагория. При изкуфелия ми баща и при малоумните ми братя. А на мен тук си ми е гот. Открих страхотен канабис!


Още смехорийки



Коментари

  1. DiDo каза:

    ЗАВЕТЪТ – Из „Прабългари от старо време или какво се случи тогава в действителност“

    Теофан се промъкваше крадешком из тъмните улички на Костантинопол. Също така крадешком зад него се промъкваха три-четири сенки, от които се разнасяше воня на кумис. Историкът се беше запътил към дома на хетерата Наминое, за която беше чувал от приятели, че владеела разни похвати, които пренаписвали понятието „орална любов“. На жена си, естествено, бе казал, че отива в библиотеката на императора, където ще работи по въпроса за произхода на осготите. Тъкмо наближаваше дома на хетерата, когато сенките, които го следяха, му скочиха, опаковаха го като мумия, а от аромата на прокиснало кобилешко мляко Теофан изгуби съзнание.
    Свести се чак във Фанагория. Там, в някакво мръсно каменно помещение, бе приветстван от едър брадат дебелак, облечен доста садо-мазо, т.е. в кожи.
    – Аз съм Кубрат – рече самодоволно дебелакът на гръцки с акцент с благозвучието на моторна резачка. – Хан съм на оногондурите. Благодаря ти, че прие любезната ми покана да присъстваш на утрешното тържество. То е много важно, защото на него ще произнеса паметни думи – моят завет към синовете ми. Те трябва да останат в историята и ето къде е твоето участие. Капиш?
    – Си, доне – отговори обърканият историк. – Ама…
    – Какво бе, цървул? – кресна хана. – Ако е за интервю, ще ти дам интервю. Но след тържеството. А, и искам да видя предварително въпросите. Освен това съм чувствителен на тема „Разпорихме ли корема на китайската принцеса, защото не сме варвари“. Капише?
    – Си, доне. Ама…
    Един чигот в дъното на стаята изръмжа и изтегли меча си. В очите му светеше ужасяващата интелигентност на еклер с кокосов крем.
    – Долу, момче, долу! – възпря го Кубрат. – Думай сега.
    Теофан запротестира.
    – Аз съм против моето отвличане и задържането ми тук. Бях тръгнал по важна работа, а и жена ми ще се тревожи…
    – Веднага ще пратя да я очистят – великодушно го тупна по гърба ханът. – А работата ти ще трябва да почака, освен ако не искаш да използваш кобилата ми.
    – Не, не, това е ужасно! – потресе се Теофан.
    – Искаш да кажеш нещо за половия ми живот ли? – смръщи се Кубрат.
    – Имах предвид жена ми – не я очиствайте.
    – А! – оживи се ханът. – Значи оставаш?
    – Ами то…
    – Естествено, ти винаги можеш да си тръгнеш. Ние никого не задържаме против волята му. Ела, Теофане и погледни през прозореца. Тъкмо ще станеш свидетел на заминаването на един твой аварски колега.
    Теофан присви очи.
    – Ха, че това е Дагоберт! – възкликна радостно той.- С него спорихме на последния симпозиум по македонския въпрос. Но защо са му четири коня?
    – За да не падне.
    В този момент всеки от конете получи по едно зверско мушване с копие отзад, в резултат на което добичетата хукнаха като пощръклели. В резултат пък на това нещастният Дагоберт се лиши завинаги от възможността да получава пръстени и чорапи като подърк за рождения си ден.
    – Упс! – ухили се Кубрат. – Буйни животинки, мама му стара, а, Теофане? Та, както казах, всеки е свободен да си отиде. До Константинопол е по-далече от Аварския хаганат, ще имаш нужда от повече коне ако решиш да си тръгнеш. Шест… или може би дори осем. Не съм ли щедър? Е?
    – Оставам, оставам !
    – Екстра – потри доволно ръце ханът – значи се разбрахме.
    И той излезе да нагледа приготовленията за тържеството. Планът му беше грандиозен и засега успяваше. Искаше да влее малко мозък на синовете си. Хазарите чукаха на портите на Фанагория, а трите природни бедствия – Баян, Котраг и Аспарух – не показваха никакви признаци на вълнение пред надвисналата опасност.
    Баян беше огромен, брадясал и страшен. Вместо меч носеше двуметров топор и когато си служеше с него, казваше:
    – Натопорчих се…
    Освен това словосъчетание, в речниковия му запас присъстваха възклицанието: „АРРГХ!!“, което гарнираше с облещени и диво въртящи се в орбитите очи, и което предвещаваше много лоши неща, и репликата:“Е с’a ви изклах!“, която му беше любима, и която обикновено използваше за край на всеки спор. Сами разбирате, че желаещите да спорят с най-големия хански син не бяха много, а малцината оцелели след подобна дискусия се пенсионираха по болест, ако това да ти липсват крака и зъби, може да бъде наречено болест.
    Баян живееше извън стените на Фанагория, в една дупка изкопана от мечка. Когато той се нанесе да живее, мечката беше още вътре. Сега двамата живееха заедно. Баян я бе научил да пие вино, да се оригва и дори да ръмжи:“Арггх!“. Ханският син си я ценеше, още повече, че мечката беше женска, а всчки имаме определени нужди понякога, разбирате ли ме правилно? Двамата имаха и потомък. Баян искаше да го изяде, но хлапето избяга чак в Хималаите. Местните хора го нарекоха Йети и се страхуваха от него. Но това е една друга история.
    Котраг, вторият син на Кубрат, беше дребно, безцветно човече, което постоянно кроеше някакви интриги и силно желаеше да наследи ханскиата юрта. Девизът му беше:“Хан – това звучи гордо.“ Донякъде го възпираха думите на баща му, който си знаеше стоката:
    – Траги, ако още веднъж издадеш на арабите къде сме, рязвам ти и двете йогуртчета и те пускам на тях. Отзад!!!
    Но само донякъде…
    Третият син – Аспарух – си бе пуснал дълга коса и бакембарди и се събираше с разни индийци. Пушеха техния коноп и говореха за Ню Ейдж, Ерата на Водолея и Шри Матаджи Нирмала Деви, която ще спаси съзнананието на целия китайски народ.
    Твърдеше, че е войнстващ вегетарианец-пацифист и че раят се намира някъде около Черно море и река Дунав. Освен това… Е, но аз се отплеснах. Тази история е за Кубрат и неговия завет, а ако искате да научите повече за синовете на великия прабългарски хан прочетете „Сватбата на Аспарух“, „АЗ жрец ли съм или от трите най-дългото“ и „Мисията“, когато ги публикувам, разбира се, защото проучванията ми отнемат много време. Нека се върнем на Завета.
    Няколко седмици преди отвличането на Теофан, Кубрат събра синовете си в тронната зала и като ги предупреди да не му споменават за китайската принцеса, на която бяха разпорили корема, защото не са варвари, им посочи наръч сухи пръти, лежащи на пода.
    – Пухчо, пробвай да ги строшиш.
    Аспарух си дръпна от някакво интересно миришещо фасче и се приближи да огледа прътите.
    – Всичките ли бе, баща ми?
    – Всичките.
    – Че аз да не съм Терминатор?
    – Пробвай де!
    – Това да не е некъв бъзик, ман? На луд ли ме праиш, а? Ха-ха- ха…
    Кубрат смръщи вежди.
    – Какво пушиш бе, келеме?
    – Нищо бе, фадър. Пийс малко.
    – Като е нищо, защо дими, ти, малоумно чедо на свещените ми макари?
    – Абе, билки бе, олд ман, билки за кашлица. Микс от Златен Бомбай и Превъзходен Петрич.
    – Не думай! Я дай да видя.
    – НЕ, фадър, НЕ!!! А, видя ли сега? Кашляй щом си такъв тарикат да ми дърпаш от фасчето, ман. Кубрат разтърси глава и избърса бликналите от очите му сълзи.
    – Добре, никакво пушене повече – каза той и издиша последната струя дим през косматите си уши. – Как можеш да пушиш това, има вкус на кравешки…
    -Добро си е за мене – заинати се Аспарух.
    – Добре де, добре. Пробвай да строшиш съчките.
    – Сега или веднага? – навъси се Аспарух. Сети се, че баща му току що бе всмукал индийския коноп, който той самият пушеше за два дни. Друг нямаше и тази перспектива го ядосваше. „Ама че е строг стария“, въздъхна най-малкият син и награби прътите. Тъкмо почнаха да пращят, когато Кубрат изрева зверски:
    – Стой! Да не си посмял да късаш орхидеите на скъпата мисис Алигзандър!
    Всички в залата замръзнаха. Баян дори престана да си бърка в носа с топора и загледа учудено Кубрат.
    – Аз съм византийски император!- крещеше ханът с кръвясали очи и същевременно се клатеше като махало на стенен часовник. – Не, аз съм Савската царица и отивам на пътешествие на Марс.
    – Леле! – Аспарух остави прътите и се ухили. – Ман, ама ти си се направил на фея бе! Ми да, силничък е.
    – К…к…какви ц-ц-цветовеееееееее… Аз съм летящият Честмир, вижте ме, аз летя бе, хора, нося се като прашинка, ахохахохах -аааааааааааа, мляс-мляс-жаден съм!
    Аспарух излезе, повдигайки рамене. Кубрат ревеше:
    – Къде са хазаритееееееееее да им скъсам задницитеееее!!!! Кво бе, балъчага, кво ме гледаш, искаш ли да те напраим труден за рисуване, ааааааааааа?
    Тази реплика беше отправена към Котраг, който се изнесе на бегом, като подсмърчаше и се заканваше. Чиготите го последваха, силно развеселени. Остана само Баян, който се смееше, пляскаше с ръце и дуднеше:
    – Тате. Тате. Тате смешен. Тате смешен.
    Но и той побягна, след като Кубрат се отправи към него с думите:
    – Един танц, красавице?
    Нека бъдем милостиви и спуснем завесата на този фарс. Репетицията на хана се провали, не без участието на Аспарух.
    Дойде денят на Завета. На тържеството присъстваха всички оногондури с всичките си коне. Жените, като низши същества, бяха останали в юртите си и дялкаха точилки, защото много добре знаеха кога и в какво състояние ще се приберат мъжете им от това така наречено тържество. Теофан бе курдисан от дясната страна на Кубрат. Защо?
    – За да мога да виждам по-добре.
    – За да мога да чувам по-добре.
    – За да мога да записвам по-добре.
    – ЗА ДА ТЕ ИЗЯМММ!
    Това последното се отнасяше до солидна порция кучешки пържоли, които историкът мислеше за свински, и които димяха апетитно на една огромна маса наблизо.
    Програмата на тържеството бе следната:

    Стрелба с лък по китайци на 100 метра с препятствия
    Измъчване на лъвове чрез хвърлянето им на гладни християни /да, не сте се объркали/
    Епизод 4756483902948586 от „Дързост и красота“
    Концерт на младата естрадна звезда Лили Иванова
    Чудо!Византийски дипломат ще се опита да говори истината в продължение на цели 5 минути. Изключително опасен номер, изпълнен без предпазни колани, молим публиката да не шуми
    Завет
    Сьпругата на Теофан прави стриптийз /по желание на публиката/

    Последното беше задраскано неумело.
    Всички номера бяха изпълнени. Дойде време на завета. Кубрат обясняваше на Теофан:
    – Значи, викам аз синовете си един по един. Давам им по една пръчка и им казвам да я счупят. Те, естествено, я чупят. После им давам цяла камара пръчки и пак им казвам да ги счупят. Те, естествено, не успяват. И слушай сега, това е най-готината част – аз им заявявам, че съединението прави силата и докато са заедно никой не може да ги победи. Чат ли си?
    – Мммф – каза Теофан, тъй като оглозгваше някакво чиуауа, което мислеше за прасенце-сукалче.
    – Ти само гледай – самодоволно потри ръце Кубрат. Изправи се и изрече внушително:
    – Баяне, сине мой, приближи се.
    Баян престана да си бърка в носа, ухили се тъпо и попита:
    – Е, са ви изклах?
    – Не, момчето ми, не. За друго става дума. Слушай ме внимателно, не бързай, ще ти помагам със знаци, ако се налага ще повторя. Съсредоточи се.
    Баян се приближи щастливо.
    – Вземи сега, моето момче, тази пръчица тук и я счупи. Повтарям…
    Докато Кубрат, все повече губещ търпение, се опитваше да обясни на танцуващия с мечка какво иска, Аспарух се присламчи до Теофан и го попита:
    – Вярваш ли в задгробния живот?
    – Мммф – отвърна историкът, защото тъкмо бе започнал една плешка от доберман.
    – Ясно – съгласи се ханският син – и аз така. Искаш ли да дръпнем по малко? Това парти адски се скофти.
    – Шшш-т – изсъска Кубрат. – Не го разсейвайте.
    Посочи Баян, който беше взел пръчката и я оглеждаше с недоумение. След дълга вътрешна борба той я захапа по средата. Сухото дърво се счупи.
    Избухнаха ръкопляскания, Кубрат се засмя доволно, а Баян направи задно салто и ревна:
    – Е са ви изклааах!
    Когато ръкоплясканията стихнаха, Кубрат хвърли пред най-големия си син огромен наръч дебели цепеници и заръча:
    – Ха сега, момчето ми, направи същото и с тях.
    Баян този път разбра. Кубрат повдигна вежди. Когато дангалакът опря дебелите пръти в коляното си и ги напъна, ханът се разтревожи. Жилите по врата на Баян се опънаха като корабни въжета, той изрева, и тъй като по-умният винаги отстъпва, прътите се строшиха с грохот. Тълпата ахна. Теофан изплю добермана.
    – Ехаа – как съм се напушил – стори ми се, че братото наистина строши дъските,ман – промълви Аспарух със стъклен поглед и припадна.
    Ханът, естествено, беше ловък дипломат. С кисела усмивка той се отправи към най-големия си син, наби му един шут, после почна да рови из строшените пръти. Оногондурите, в пълно мълчание, очакваха думите на своя предводител. Все пак за прословутия завет се говореше от месеци. Тогава Кубрат намери един нестрошен прът. Вдигна го тържествено и обяви:
    – ЕЙ-ТОЛКОВА ДЪЛЪГ ЩЕ МУ ГО НАБУТАМЕ НА ВИЗАНТИЙСКИЯ ИМПЕРАТОР!

    Край

    Бел.авт. – Понеже Теофан не можеше да се върне в Константинопол и да предаде Кубратовия завет буквално на своя василевс, той перефразира следното: „Ей това е прътът, който ще пъхнем в колелото на историята“. Аз пък ви казвам точно как си беше. Онова за съединението прави силата си го е измислил Асен Разцветников или някой като него.
    (копи-пейст от e-bane.net)

  2. М. С. каза:

    хахахаха, цепи!!! :-D



Драсни коментарче по темата


   


:bye: 
:good: 
:negative: 
:scratch: 
:wacko: 
:yahoo: 
B-) 
:heart: 
:rose: 
:-) 
:whistle: 
:yes: 
:cry: 
:mail: 
:-( 
:unsure: 
;-)