Игра на карти през дванайста година
30 януари 2011
| Свалете карти, господа! Развалям аз карето! Барона пиеше вода, а той смени тестето! Белязано е туй вале! Дуел! И нищо друго… Ах, Графе, вие сте подлец – па вашите услуги! Не чувам вашия апарт. О, не – така не бива! В туй време вече Бонапарт през границата минал. Увертът ви не мина гот, върнете ми брилянта! А вий, Барон, и вий – Виконт, бъдете секунданти! Кажете ми – не съм ли прав? Играе той лъжливо… С какво оръжие – мон Граф, избирайте по-живо! Не ще умрете от инфаркт – прострелял съм мнозина! В туй време вече Бонапарт през границата минал. Добре – ще ви предложа сам: Рапири?.. Пистолети?.. Удобно ще ви бъде – знам, със дамски амулети. С кинжали бихте ли могли? Аз бих се с враговете! Не, вие можете, нали – с белязани тестета! Не ще ви бъде до хазарт – аз бия се за трима! В туй време вече Бонапарт през границата минал. Аз мога сам… да стана! В цел да стрелям аз умея… Ще викна Графа на дуел, дори да изтрезнея! Барона да мълчи сега! Виконте – не хленчете! Да каже стария пунгаш за трика със тестето. Разкрийте номера си стар – гневът ми ще изстине… В туй време вече Бонапарт през границата минал. |
Отвърне ли ми Графа с «Не!» – главата му ще хвръкне. Жена му може още днес вдовица да замръкне. Шегите ви търпя от час – ще хвърля гръм и жупел! И, Графе, ще прострелям аз, екскюз ми – вашто дупе! Не ще умрете от инфаркт, убил съм аз мнозина… В туй време вече Бонапарт през границата минал. Виконт, как смел сте в този час! За мен сте скот безумен… Аз утре ще се бия с вас – това е мойта дума! Барона май получи стрес, трепери тъй тревожно… Да, утре аз ще имам чест, днес спи ми се безбожно. А беше вече месец март, бе в края тая зима… В туй време вече Бонапарт през границата минал. …Ах, Графе! Гузен съм пред вас! На прошка се надявам! За заем ще ви моля аз, но все не се решавам. Да стане исках насаме – пред хората не мога… А как се случи – покрай мен, скандал и шум – до бога! А беше юли или март, бе в края тази зима… В туй време вече Бонапарт през границата минал. Затънах в дългове, мон Граф! Аз моля извинение! Съгласен съм, че бях неправ. Очаквам снизхождение! Изпих цял литър, че и ето… Сам скрих валето бързо… Глупак?! Но как? О, да – готов! Ще стреляте, но първи!.. |
––––––––––––––––
© Румен Леонидов. Превод, 1984
Оригинален текст: На стол колоду, господа
WHO DOES WHAT
Признаци за пристрастяване към интернет
От нищо нещо
Деса Поетеса с Графа и Бобо (без Печенката)