Како ли станъ? Викам дъ ни истърва,
са спуснаф пу пътекъта рунлива.
Идва ни са катурнаф у кълта-
дубре, чи фанаф са ф ина куприва.

То и късмет, риката й залидена,
пришляпаф я на лакти и кулЕни.
Надзърнаф. Я-а, елхата вечи украсена,
жини са шматкът, къту свати недарени.

Пут нея бляскъви пакети наридени,
ут Дяду Мрас пударъцити съ душли.
Съ виждъ чак ут тук идин за мени,
и къту лани нямъ ни иничък зъ жини.

Съми виновни са си начи жинурята,
дубре, чи писъмцата им успяф дъ скрия,
кък щеши ги думъкни оня със брадата,
то тяфнуту напрау си й лакумия.

Мъжети искът сал ракии по- утбрани,
како да гу турмозим толкува чувека,
а пък мизета, там къквиту и дъ фани,
сал колкуту турбата да му й лека.

Ни знам, пък можи й дъ е грях,
дет саму нашити писма устаих,
ама пуне ут мъкнини гу утървах,
на Дяду Мраза дубрина напраих.

Гуркия старец!

Амин!